„Аз ще те вразумя и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш; ще те ръководя с окото Си.“ (Псалм 32:8)
Няма по-скъпоценна увереност от тази – че съм под постоянното, любящо ръководство на моя небесен Отец – че Той определя границите на моето обитаване и управлява всички събития за мое добро – че целият ми живот е план, уреден от Него. Всяка привидна малка случайност, както и всеки важен обрат и кризисен час – е част от този план! „Бог изследва всеки път, по който върви човек.“ „Сърцето на човека измисля пътя му – но Господ насочва стъпките му.“
„Аз ще те вразумя и ще те науча.“ Колко търпеливо този всемогъщ Наставник обучава и с каква безкрайна мъдрост и нежност Той приспособява разнообразните Си учения към нуждите и изискванията на Своя народ! Това е „ред след ред;“ – или ако е необходимо, кръст след кръст – изпитание след изпитание. Или може би вече не са необходими поразителни провидения – нежните указания на Неговата воля са достатъчни: „Ще те ръководя с окото Си.“ Земетресението – ураганът – вятърът – огънят, може вече да са изпълнили своята мисия. „Тихият, тънък глас“ вече е достатъчен.
И КАК Той обещава да учи и да води? Не по начина, по който бихме искали да вървим – по пътя на нашия собствен избор – а „по пътя, по който трябва да ходиш.“ Често бихме решили да вървим по слънчевата магистрала. Но Бог казва: „грубият планински път е най-добър за теб!“ Често бихме предпочели, като Израел, близкия и гладък път към Ханаан през земята на филистимците. Но Божият облачен стълб решава другояче и ни води по заобиколен път „през пустинята.“ Често бихме предпочели, като учениците на Тивериадското езеро, безопасния път по брега, за да избегнем надигащата се буря, „защото вятърът е насрещен.“ Но Бог казва: „Не!“ Той ни принуждава да се качим на кораба.
„Той ги поведе по правилния път – за да отидат в град, където можеха да живеят!“ Не е наша работа да поставяме под въпрос Неговите планове. Той водеше Своя народ от древността – Той ги води и сега – по правилния път. Идва ден, когато, по думите на Августин, „и корабът, и товарът са в безопасност, и нито косъм от главите ни не е наранен – достигаме пристанището на нашето желание“, ще признаем мъдростта на всеки земен урок, „необходимостта“ от всяка вълна в развълнуваното море!
Градинарят понякога трябва да подлага растенията си на привидно грубо отношение – рязане, окастряне, осакатяване; свеждане до грозни форми – преди да разцъфнат. Лятото обаче скоро оправдава мъдростта на неговото третиране, в своите гроздове от разнообразен аромат и красота. Така също, понякога, нашият небесен Градинар намира за добре да използва своята резачка. Но бъдете сигурни, че няма нито едно излишно или ненужно окастряне. Ще разберем и признаем безкрайно мъдрата необходимост за всичко – когато растението се е разгърнало в пълно цвете, окъпано в нюансите и разпръскващо аромата на Небето.
Вярващи, вървете напред и по пътя си – радвайки се на учението и ръководството на безпогрешната Мъдрост! „Ще те ръководя с окото Си.“ Неспящото око на неспящия Пастир на Израел е върху вас денем и нощем – в болест и здраве – в радост и скръб – в живот и смърт! „Не разбира ли Този, Който претегля сърцето? Не знае ли Този, Който пази живота ти?“ „Но Господ бди над онези, които се боят от Него, над онези, които разчитат на Неговата неизменна любов.“
