Божият път е мъдър път. Той знае точно какъв е всеки от нас. Той знае какви страхове и притеснения имаме. Той знае какво може и какво не може да очаква от нас. Той е единственият мъдър Бог, който ни води по най-добрия за нас път. Следният пример прави това много ясно:
Когато израелският народ напусна Египет, имаше различни възможности кой път да поеме. Бог, в Своята мъдрост, избра точно правилния път за тях. В Битие 13 е посочено:
Когато фараонът пусна народа, Бог не ги поведе по пътя на филистимската земя, макар че беше близо. Защото Бог каза: „Да не би народът да промени решението си, когато види война, и да се върне в Египет.“ Но Бог поведе народа по пътя на пустинята към Червено море. (Изход 13:17, 18)
Бог не винаги ни води към целта по най-бързия начин. Защо не? Защото бихме се спънали по него. Вместо това, Той ни води по най-добрия начин, за да достигнем безопасно до целта. Псалм 78:72 казва: „Той ги водеше с умелата Си ръка.“
Когато се оставим да бъдем водени от Бога и вървим по Неговия път, ние имаме преживявания, които не бихме имали, ако бяхме поели очевиден пряк път.
Непостижими пътища
Така беше и с израелския народ. Бог ги поведе по път, който, човешки казано, беше задънена улица. Изведнъж те застанаха пред брега на Червено море. Имаха планини отдясно и планини отляво. Зад тях беше фараонът с войниците си и те се приближаваха все повече и повече.
В този момент израилтяните вече не разбираха света. Защо Бог ги беше повел по този път, от всички възможни пътища? От човешка гледна точка това нямаше никакъв смисъл. Всичко изглеждаше напълно изгубено.
Такива мисли могат да възникнат и у нас от време на време. Може би сте в задънена улица и се чудите какво да правите по-нататък. Вече не разбирате Бога. Вече не разбирате Неговия път. Вече не разбирате Неговите действия.
Тогава мога да ви кажа: Вие сте в добра компания. Защото това се е случвало на мнозина преди вас. И това се случва на много вярващи в момента по време на тези необичайни времена, в които живеем.
Но знаете ли, не винаги трябва да разбираме Бога. Защото Той Сам казва в Словото Си:
Защото както небесата са по-високи от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища (Исая 55:9)
Важно е да се хванем с вяра за факта, че Бог знае нашия път – дори когато може да сме претоварени от обстоятелствата и вече да не знаем как да продължим.
Давид преживя това и каза:
Когато духът ми припада в мен, Ти знаеш пътя ми! (Псалм 142:4)
Това го утеши – и това осъзнаване трябва да утеши и нас!
Елизабет Елиът веднъж каза много точно:
„Не е нужно да знам пътя. Трябва само да се доверя на водача.“
В същото време Божиите пътища понякога са просто непостижими. Асаф го описва по следния начин:
Твоят път беше през морето, Твоята пътека през големите води; но стъпките Ти бяха невидими. (Псалм 77:20)
Неочаквано се случва инцидент. Неочаквано идва болест. Неочаквано някой умира. Неочаквано преживяваме голямо разочарование. Бог позволява тези неща да се случат. И може би няма отговор на въпроса „Защо?“
Въпреки това, това, което е написано във Второзаконие 32:4, остава вярно по всяко време:
Скалата, Неговото дело е съвършено, защото всички Негови пътища са правда (Второзаконие 32:4)
Има една интересна книга, наречена: „Въпреки това, Бог не греши.“ И тази книга е за един брат в Христос, който е страдал много в Русия заради вярата си. Той е преминал през много трудни времена. Но той е осъзнал, че Божият път е съвършен, дори когато ни води през страдания и трудности.
Асаф казва в Псалм 77, стих 14:
Твоят път, о Боже, е свят. Кой бог е велик като нашия Бог? (Псалм 77:14)
Божият път започва от Бога и завършва отново в Божието присъствие. Той произлиза от Неговата мъдрост и любов и води до добра цел.
Това е вярно, дори ако понякога води през големи води, където следите не са ясни и ние не разбираме пътя.
Но е наложително да се държим здраво: Бог е възвишен в Своята мъдрост. Той не греши! Ето защо Асаф по-късно казва: „Кой бог е велик като нашия Бог?“
Бог вижда нашия път от гледна точка на вечността – и това надхвърля нашия хоризонт.
Павел веднъж го е казал така:
Колко непостижими са Неговите съдби и колко неизследими са Неговите пътища! (Римляни 11:33)
