Освен че стана блокбъстър бестселър, „ Шифърът на Леонардо “ на Дан Браун генерира значителна библиотека от тревожни отговори и протести от страна на Църквата и християнските апологети, както и нова вълна от фалшиви „Исусови“ евангелия. Мнозина се страхуват, че основите на християнската вяра са под атака и че увереността на вярващите е подкопана от твърденията на книгата. Колко утешително е да си припомним, че Исус е предвидил атаки срещу Своето дело и е обещал: „Аз ще съградя Моята църква и портите на ада няма да ѝ надделеят“ (Матей 16:18 NIV).
Това е измислица
Нека започнем с прочитането на „Шифърът на Леонардо“ на страницата с авторските права, която бързо отговаря на често задавания въпрос „факт или измислица“, като заявява: „Тази книга е художествено произведение. Имената, героите, бизнесите, организациите, местата, събитията и инцидентите са или продукт на въображението на автора, или са използвани фиктивно. Всяка прилика с действителни лица, живи или мъртви, събития или места е напълно случайна.“
Въпреки че самият автор може да твърди, че вярва на измислените си „факти“, книгата му официално признава, че е напълно измислена, включително фактът, че нейният император Константин е измислица на автора, въпреки че може да изглежда, че прилича на Константин от историята. А Исус Христос и Мария Магдалена от „Шифърът на Леонардо“ също са плод на въображението на автора, свободно моделирани, но напълно несвързани с Исус и Мария Магдалена от Библията. Всички те са измислени, за да носят въображаемата приказка на автора. Нищо в книгата не е вярно. Нищо.
Измислен Константин
Заповедта на Константин от „Шифърът на Леонардо“ да се съберат и унищожат всички съществуващи „оригинални“ евангелия, които изобразяват само човешки Исус, и да се пренапишат, за да Го обожествят за лична и военна изгода на Константин, е измислица, а не история. Нито пък би могла да бъде.
Докато Константин от „Шифърът на Леонардо“ е трябвало да свика Никейския събор през 325 г. сл. Хр., за да официализира своя „нов“ Нов Завет, всъщност археолозите и библейските учени знаят, че евангелските писания, както ги имаме днес, са били в непрекъсната употреба от първи век; това е повече от два века преди Константин и истинският Никейски събор да удостоверят тяхната автентичност.
Последващи открития като свитъците от Мъртво море, далеч от това да изискват преработка на тези писания, твърдо ги потвърждават. Освен това, многобройни изключителни писания на църковни водачи от втори век недвусмислено заявяват и потвърждават, че християните винаги са вярвали, че Исус е Бог от Неговия живот нататък, потвърждавайки Неговите собствени твърдения и тези на Новия Завет.1
Идентичността и божествеността на Исус, разбира се, не се основават само на доказателствата от четири евангелия. Те са вплетени в цялата тъкан на Стария и Новия Завет. Тази уникална Книга, Библията, е и винаги е била чудо на вътрешна хармония и единство, а нейният централен, фундаментален фокус е славният Син Божи, нашият Господ Исус Христос.2 Нито Дан Браун, нито Константин, нито самият дявол могат да променят това – колкото и да им се иска.
Не се заблуждавайте
В светлината на тези факти, няма съмнение, че „Шифърът на Леонардо“ е това, което казват корицата и страницата с авторските права: измислица. А измислица, която се представя за истина и иска да бъде взета на сериозно като истина, трябва да бъде разпозната като това, което е: лъжи – майчиният език на техния истински автор, Дяволът, архиврагът на истината. „Когато лъже, той говори своя роден език“, каза Исус, „защото е лъжец и баща на лъжата.“ С какво ли тежко сърце Исус продължи: „Но понеже Аз казвам истината, вие не Ми вярвате! ... Който е от Бога, слуша Божиите думи. Затова вие не слушате, защото не сте от Бога“ (Йоан 8:44-47).
Трагично е, че с малко мисъл и още по-малко проверка, мнозина са по-склонни да вярват на измислици, отколкото на доказаната, трайна Божия истина; те са по-склонни да вярват на дяволската лъжа, отколкото на Самата Истина, лично – Исус Христос. Но такава е човешката природа в нейното отчуждение от Бога. „Вие не сте от Бога“, каза Исус; „който е от Бога, слуша Божиите думи“; докато тези, които не са от Бога, изоставят Божията истина в полза на лъжа (Римляни 1:25).
Хората, които познават Бога, Неговото Слово и няколко основни исторически факта, няма да бъдат заблудени от това, което може да изглежда като валидни предпоставки на „Шифърът на Леонардо“ . Твърдението на Библията, че е вдъхновено Божие Слово – върховна истина, упълномощена и потвърдена на небето – никога не е било опровергавано или доказвано като невярно. Нито пък ще бъде. Нашата най-добра защита срещу всички измами е да познаваме това Слово задълбочено – чрез многократно четене и размишление върху цялата Библия – и да имаме абсолютна увереност в Бога, Който никога няма да ни измами. Исус каза: „Ако пребъдвате в Моето учение, вие сте наистина Мои ученици. Тогава ще познаете истината и истината ще ви освободи“ (Йоан 8:31-32).
Измислена Мария Магдалена
Друга зловеща черта на измислицата от „Шифърът на Леонардо“ е, че заедно с фалшивия си Исус, тя изтъкнато популяризира езически вярвания и практики, включително сексуално неморални езически ритуали. Нейната доктрина за „божествената женственост“ е пряка атака срещу Бога, Който се разкрива в Библията като Отец, и нашия Спасител Исус Христос като Негов вечен Син. В процеса на тази лъжа, еротизмът е издигнат до нивото на духовното и прави сексуалното единение – не непременно със собствения съпруг – ключ към духовното просветление и върха на духовното преживяване.
Съвпадайки с това учение, Мария Магдалена става неразделна част от крайното значение на Исус, тъй като, като Негова съпруга, нейната утроба става средство за разпространение на божествената кръвна линия. Митичният Свети Граал става не чашата, която Исус е използвал, когато е установил Господната вечеря, а действителният „съд“ на (предполагаемата) утроба на Мария Магдалена, носеща свято семе. Няма доказателства в подкрепа на нито една от тези измами, нито на твърдението, че Църквата е потискала тази въображаема „истина“ за Исус и Мария Магдалена, нито че тайно общество от предполагаеми защитници на истината е заклето да изнесе тази „истина“ наяве.
Няма да обясняваме или изследваме повече от тази богохулна мрежа от неоснователни лъжи. Помнете, архиврагът на Исус, Сатана, никога не отпуска кампанията си да поквари Исус – сякаш това е възможно – нито да поквари и очерни Неговото име и образ. „Бащата на лъжите“ изглежда обсебен от това да направи Мария Магдалена централна фигура в свеждането на Исус до статут на обикновен човешки грешник, като многократно я представя като обект на Неговата похот (свидетелство е филмът „Последното изкушение на Христос“). В действителност, Той не познаваше греховна похот.3
Без съмнение Мария Магдалена е била една от най-близките и най-отдадени ученички на Исус. Но Исус не би бил безгрешен, ако връзката им е била нещо друго освен чиста и свята. И ако Той не беше безгрешен, ние нямаме Спасител. Порочният човешки ум (Римляни 1:28) измисля истории без позоваване или уважение към Свещените Писания, а по-скоро ги омаловажава и хвърля подозрение върху тях, за да улесни атаката срещу Исус, Божия Син.
Потомци на истинския Исус
Истинският Нов Завет, който е запазен непокътнат от първи век, учи за Исус Христос, Който е великият АЗ СЪМ, Всемогъщият „Бог с нас“, роден от девица, безбрачен, разпнат, мъртъв, погребан и възкръснал. Неговата единствена кръвна линия на земята е семейството на тези, изкупени с Неговата кръв, пролята на Голгота; Неговите единствени потомци са многото деца, които Той е родил за Бога чрез Своите страдания, смърт и възкресение.4 Всеки друг Исус е антихрист.
КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ
- Матей 1:23; 3:17; 17:5; Лука 22:66-70; Йоан 1:1-3,14,34; 20:30-31; Римляни 1:4; 9:5; Филипяни 2:5-11; Колосяни 1:12-20; 2:9; Евреи 1:8-9 с Псалм 45:6-7; Евреи 1:10-12 с Псалм 102:25-27.
- Битие 3:14-15; 12:1-3; Второзаконие 18:15-19 с Деяния 3:22-23; 7:37-38; Псалм 2 с Деяния 4:23-26; Псалм 16:8-11 с Деяния 2:22-36; Псалм 22 с Матей 27:45-46; Йоан 19:24; Псалм 34:20 с Йоан 19:36; Псалм 40:6-8 с Евреи 10:5-7; Псалм 69:9 с Йоан 2:17 и Римляни 15:3; Псалм 110:1 с Матей 22:44 и Деяния 2:34-35; Евреи 5:5-10; 6:20-7:22; Псалм 118:22-23 с Матей 21:42; Исая 7:14 с Матей 1:22-23; Исая 9:1-2 с Матей 4:15-16; Исая 28:16 с 1 Петрово 2:5-6; Исая 40:3-5 с Лука 3:4-6 и Матей 3:3; Исая 42:1-4 с Матей 12:17-21; Исая 53:4 с Матей 8:16-17; Исая 53:7-9 с Деяния 8:32-33; Исая 55:3 с Деяния 13:34; Михей 5:2 с Матей 2:3-6; Захария 9:9 с Матей 21:4-5; Захария 12:10 с Йоан 19:37; Захария 13:7 с Матей 26:31; Малахия 3:1 с Матей 11:10; Евреи 1-2; 10:1-18; 1 Петрово 2:21-24; 3:18; 1 Йоан 1:1–2:2; Откровение 1:1-2, 12-18; 5; 19:10-16; 22:16-21.
- Безгрешността на Исус: 2 Коринтяни 5:21; Евреи 4:15; 1 Петрово 2:21-22 с Исая 53:9; 1 Йоан 3:5.
- Ефесяни 5:1-2,8; Колосяни 1:20; Евреи 2:9-15; 1 Йоан 1:7; Откровение 5:5-10.
