Когато са предизвикани да повярват на Библията, хората, които не желаят да бъдат убедени, често се извиняват, казвайки: „Библията е пълна с противоречия.“ Критикът, който изразява такова твърдение, обикновено не може да посочи едно ясно противоречие в Писанието. Християните, които приемат както вдъхновението, така и безпогрешността на Светото писание, знаят, че Библията не се и не може да си противоречи. Всички така наречени противоречия са само привидни противоречия. Твърденията за противоречия отразяват липса на знание от наша страна. Ако знаехме повече, щяхме да разберем причината за това, което ни изглежда като противоречие.
Парадоксът е привидно противоречие. Ако се консултирате с речник, ще откриете, че парадоксът е твърдение, което изглежда непоследователно или дори абсурдно, но въпреки това е наистина вярно. Няколко парадокса са използвани от Павел в неговите писания, но те не трябва да се бъркат с ирония. Например, Павел многократно използва ирония във 2 Коринтяни, където думите му придобиват значение, противоположно на тяхното нормално или привидно значение. Например, той каза на коринтяните: „Вие с удоволствие търпите глупаци, тъй като самите вие сте мъдри!“ (2 Коринтяни 11:19 НКИ). Въпреки това, предходните стихове ни предупреждават за „тона на гласа“ на Павел тук. Той говореше „глупаво“, защото, в действителност, коринтяните бяха всичко друго, но не и мъдри! По-късно той пише: „Радваме се, когато сме слаби, а вие сте силни“ (2 Коринтяни 13:9), но знаем, че духовно Павел беше по-силен от коринтяните. Той беше далеч от това да бъде „непригоден“ (2 Коринтяни 13:6)! Те трябваше да проверят своите квалификации – оттук и неговата ирония.
Небесен ключ
Преди да разгледаме някои от парадоксите на Павел, има един полезен ключ, който може да отключи темата. Йоан, в своето видение в Откровение 5, се сблъска с парадоксална ситуация. Той плака много, защото никой – на небето, на земята или под земята – не беше намерен достоен да отвори свитъка, който беше видял, и да прочете неговото послание. Един от старейшините каза на Йоан да не плаче. „Лъвът от Юдовото племе, Коренът Давидов“, беше надделял и така имаше власт да отвори запечатания свитък. Йоан се обърна, за да види този Лъв, за когото му беше казано, но вместо триумфално, величествено, царствено създание, пред погледа му се появи нещо много различно. В центъра на престола и сред живите същества и старейшините стоеше не лъв, а „Агнец, като заклан“ (Откровение 5:6 KJV). Направи ли Йоан грешка? Едва ли, защото не можеш да сбъркаш агнец с лъв! Те са много различни създания. Агнецът пред очите му представи още един парадокс. Изглеждаше заклан, но все пак стоеше. Обикновено заклано създание би лежало проснато на земята. Как можеше този Агнец да стои?
Останалата част от главата разкрива парадокса. Да, Агнецът беше заклан, но сега отново беше жив. Това обяснява неговото изправено положение. Лъвът от Юдовото племе, който беше надделял, всъщност беше Агнецът, който стоеше „сред старейшините“ и по-късно стана тема на небесната хвала. Нашият Господ Исус Христос дойде на света като „Божия Агнец, който отнема греха на света“ (Йоан 1:29). Както агнетата в старозаветни времена бяха същества, принасяни в жертва, така и Исус дойде като тяхно изпълнение. За разлика от старите агнета обаче, Той триумфира над смъртта и възкръсна от мъртвите. Така, въпреки че носеше белезите, които Го идентифицираха като жертвения Агнец, Той сега стоеше във възкресен живот на небето и беше силно почитан от всички. Когато се върне на земята за втори път, това няма да бъде като агнец, а като „Лъвът от Юдовото племе“, който ще царува като Цар на царете и Господ на господарите.
Смърт и живот
Парадоксът на Агнеца и Лъва е свързан със слабостта и силата и дава ключа към разбирането на други парадокси в Писанието. Разгледайте думите на Павел в Галатяни 2:20 (KJV): „С Христа съм разпънат; и вече не аз живея, а Христос живее в мене; а животът, който сега живея в плът, живея го чрез вярата в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“ Павел погледна назад към кръста, където Исус беше разпънат, и каза: „Аз бях там; аз споделих това преживяване.“ Обикновено човек, който е разпънат, умира. Павел каза, че въпреки че е разпънат, той живее. Така той сподели същата смърт и възкресение като Господ Исус.
Забележете обаче първия парадокс в неговото твърдение. Той не казва: „Бях разпънат с Христос“, а „Аз съм разпънат с Христос.“ Това разпъване следователно е било продължаващо преживяване, почти състояние на жива смърт. Как може да бъде това? Следващото твърдение на Павел изясни неговото значение. Въпреки че каза: „Аз живея“, това е различно „аз“ от преди преживяването на разпъването. В действителност, Христос сега живееше в Павел. За да продължим по-нататък, животът, който той сега живееше, като човешко същество в плът, се живееше чрез вяра в Божия Син, който беше възлюбил Павел и беше предал Себе Си за него. Разпознавайки голямата жертвена любов на Христос, любовта, която накара Господ Исус да предаде Себе Си за другите, голямото желание на Павел сега беше да покаже собствената си любов, като отдаде живота си на Христос и Неговото служение. Старото аз остана в постоянно състояние на разпъване; новото аз (Христос, живеещ в Павел) продължи да живее чрез вяра в Божия Син.
В известен смисъл Павел е преживял нещо от парадокса на агнеца и лъва. Идентифициран с Агнеца в разпъването, силата на Лъва сега контролира Павел и му дава възможност да живее чрез вяра в и за славата на своя нов Господар. Това е дълбок стих и никакво количество разсъждения и обяснения не могат да изчерпят или да отдадат справедливост на неговото значение. Въпреки че остава парадокс, той все пак трябва да бъде истина в нашия собствен опит.
Оценка на изпитанията
Както споменахме по-рано, редица парадоксални твърдения се появяват във 2 Коринтяни. След като разгледахме ключа към тяхното разбиране, сега ще разгледаме накратко някои от парадоксите на Павел. Те се отнасят до живота и смъртта и са свързани с времето и вечността. Те трябва да бъдат прегледани на фона на Лъва и Агнеца в Откровение 5.
Във 2 Коринтяни 4 Павел описва трудностите, които е срещнал в служението си за Господа. Въпреки всички трудности, в неговото писание има нотка на триумф: „Отвсякъде сме притеснявани, но не смазани; в недоумение сме, но не в отчаяние; гонени сме, но не изоставени; повалени сме, но не унищожени“ (2 Коринтяни 4:8-9 НКИ). Изглежда, че Павел, който живееше, „винаги беше предаван на смърт заради Исус“. Защо Господ позволи на Своя слуга да страда по този начин? Причината беше „за да се яви и животът на Исус в нашето смъртно тяло“ (4:11). Христовият живот се виждаше в обреченото на смърт тяло на Павел. Той получи благодат да страда търпеливо, както Исус, и беше божествено укрепен със сила, която не беше негова собствена. Подобно на мъжете на Гедеон с техните глинени съдове, Павел имаше „съкровището“ на евангелието в слабо човешко тяло („глинен съд“), така че превъзхождащата сила да дойде от Бога, а не от него самия (2 Коринтяни 4:7). Така крайната слава беше Божия, а не Павлова.
Истинско служение
Подобен парадокс има във 2 Коринтяни 6. Павел се е притеснявал да не обиди или да не опозори служението си. Белезите на истинското служение не са популярност и успех, а болка и страдание. Павел изброява някои от характеристиките, които са белязали неговото служение: „много търпение... скърби... нужди... притеснения... удари... затвори... безредици... трудове... безсъние... пости“ (2 Коринтяни 6:4-5). Фалшивите учители никога не биха оценили тези неща високо! Павел е продължил служението си „чрез слава и безчестие, чрез лоша и добра слава“ (2 Коринтяни 6:8 JND), защото хората са имали различни мнения за него. Той изглеждал измамник, но в действителност е бил истински; бил е „неизвестен, но добре известен“ (2 Коринтяни 6:8-9 НКИ). Според Разширената Библия, значението на този парадокс е, че макар и „неизвестни и игнорирани от света“, Павел и неговите сътрудници са били „добре известни и признати от Бога и Неговия народ“.
По-нататъшни парадокси изобилстват в тази глава: „Като умиращи, и ето, живеем... като скърбящи, но винаги радостни; като бедни, но обогатяващи мнозина; като нямащи нищо, но притежаващи всичко“ (6:9-10). Постоянно изправен пред смъртта, Павел все още беше жив и способен да проповядва, докато пишеше. Макар и скърбящ поради преживените разочарования и поради това, че беше неразбран, той все още можеше да се радва в Господа. Павел беше беден по отношение на земните блага и като просяк. Често знаеше какво означава да си в нужда (Филипяни 4:12). Как тогава можеше да обогати мнозина? Парадоксът беше, че Павел обогатяваше другите духовно, защото макар да нямаше нищо материално, за което да говори, той притежаваше всичко духовно и вечно. Неговите ресурси в Христос бяха безгранични.
Още един парадокс обобщава живота на този уважаван Божий служител. Във 2 Коринтяни 12:10 той възкликва: „Защото, когато съм слаб, тогава съм силен.“ Много предположения са изказани относно значението на „тръна в плътта“ на Павел и тази статия няма да подчертае едно пред друго. Контекстът на изявлението на Павел в стих 10 е интересен. Използвайки ирония, Павел пише за едно изключително възвисяващо преживяване, което „човек в Христос“ е имал, когато е бил пренесен на небето и е имал видения на слава. Въпреки че такова преживяване би могло да накара човек да се хвали, Павел не би се хвалил с нищо подобно, а по-скоро със своите немощи. За да не бъде „превъзнесен прекомерно“ или надут от своето преживяване, на Павел е изпратен „трън в плътта“, за да го държи смирен. Въпреки трите призива към Господа, той не е бил отстранен; вместо това Божията благодат е била предоставена, за да му помогне в неговата слабост. Така той можел „да се радва на немощи“ и трудности заради Христос, защото когато бил слаб в себе си, можел да стане силен в Христос чрез дадената сила. Това е било проявлението на принципа, разгледан по-рано: „С Христа съм разпънат; и все пак живея“ (Галатяни 2:20).
Видимост или реалност?
Толкова е важно да се прави разлика между видимост и реалност. Окото на вярата вижда отвъд нещата на времето и сетивата. Точно както земната скиния е била само картина на небесната реалност (Евреи 8:2), така и ние трябва да разпознаем по-голямата стойност на нещата, които са невидими. Подобно на Йоан, ние се нуждаем от свежо видение на небето и триумфиращия Божи Агнец. Виждането Му чрез вяра ще ни подготви да посрещнем изпитанията на живота с по-голяма цел и да можем да изразим с Павел онези парадоксални думи: „когато съм слаб, тогава съм силен.“
