Пророчества относно идващия Христос
Тези пророчества са изключително просветляващи и точни. Как биха могли писатели, разделени от векове, в различни страни и като цяло невежи за това, което другите са писали или ще пишат, да ни дадат едно пълно пророчество с най-голяма точност? Това показва, че божествена сила е контролирала и направлявала техните пера – един Главен Разум е вдъхновявал всеки писател. Библията е единствената книга в цялата световна литература, която представя това уникално и неопровержимо свидетелство за божествено вдъхновение.
Едно най-поразително пророчество последва греха на човека в Едемската градина. Вражда беше поставена между змията и семето на жената. Това семе беше Христос. Сатана смаза Неговата пета [нещо болезнено], когато накара хората да разпънат Господа на Славата. Но привидната победа на Сатана всъщност беше неговото пълно поражение. Това ще се види в бъдещия ден, когато Сатана ще срещне своята окончателна гибел в Огненото езеро (Откровение 20:10), като по този начин ще изпълни това първо пророчество, че главата на Сатана ще бъде смазана [ще бъде фатално] (Битие 3:15 JND).
По-късно пророчество хвърли повече светлина върху това кой ще бъде Христос. Четем: „Ето, девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му даде име Емануил“ (Исая 7:14 NKJV). Емануил означава „Бог с нас“ (Матей 1:23) и е друго име за Бог. Исая пише, че Христос ще бъде Детето на девицата, но Той самият ще бъде Бог.
Пророкът хвърля още повече светлина върху темата за идващия Христос, което исторически не се е случило повече от седем века. „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му. И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Могъщ Бог, Вечен Отец, Княз на мира“ (Исая 9:6).
Би ли написал някой невдъхновен писател в най-смелите си мечти този стих? Звучи привидно противоречиво да се говори за една и съща Личност като Дете на дни и „Отец на вечността“ (JND). Как биха могли и двете твърдения да бъдат верни? И все пак знаем от Писанието, че Детето на девицата, заченато от осеняването на Светия Дух, беше Бог, проявен в плът (1 Тимотей 3:16). Бог, както и Човек, но една благословена Личност – Божият Син – тайна, напълно извън човешкото разбиране! Самият наш Господ каза на учениците Си: „Никой не познава Сина освен Отца“ (Матей 11:27 NKJV).
Това е непостижима тайна за нас, като следното Писание: „Но ти, Витлееме Ефрато, макар и да си малък между хилядите на Юда, от теб ще излезе за Мен Този, Който ще бъде Владетел в Израел; чиито излизания са от древността, от вечността“ (Михей 5:2). Тук, в привидно противоречие, е едно Бебе, родено на определено място, Витлеем, и все пак ни е казано, че Този, Който е роден така, е от вечността. В приемането на човешката природа нашият Господ е имал начало във Витлеем, но Този, Който е имал това начало, е Бог от вечността, вечният Син, Който никога не е имал начало. Синът е даден, не роден (Исая 9:6).
Като последен пример от Писанието четем: „Приближете се до Мен, чуйте това: Аз не съм говорил тайно от началото; от времето, когато беше, Аз бях там [там СЪМ АЗ, JND – твърдението за божественост]: и сега Господ БОГ и Неговият Дух Ме изпратиха“ (Исая 48:16). Тук имаме трите Лица на Божеството в пълно съгласие за благословението на човека. Чудесна истина! Изпратеното Слово стои с голяма значимост в това Писание. Не беше ли това чудесно изпълнено, когато нашият Господ, както е записано в Йоан, обяви 14 пъти, че Той е Изпратеният от Отца?
На онези в храма, които се съмняваха, че Той е Христос, Той каза: „Вие Ме познавате и знаете откъде съм; и Аз не съм дошъл от Себе Си, но Този, Който Ме изпрати, е истинен, Когото вие не познавате. Но Аз Го познавам, защото съм от Него и Той Ме изпрати“ (Йоан 7:28-29). Кръгът е завършен. Господ ясно се свърза с Изпратения от Исая 48:16.
Това представлява подходящ завършек на нашето изследване на имената на Бога в Стария Завет и осигурява приятно въведение към нашето изследване на божествените титли в Новия Завет. Именно в Личността на нашия Господ Старият и Новият Завет се съединяват.
Очаквайте продължението на тази поредица следващия месец.
