ВЪПРОС: Моля, обяснете тези привидно противоречиви твърдения: „Не можеш да видиш лицето Ми, защото никой човек не може да Ме види и да остане жив“ (Изход 33:20 НКЖВ), и „Защото видях Бога лице в лице, и животът ми се запази“ (Битие 32:30). „Бог не е човек, за да лъже“ (Числа 23:19), и „Тогава Яков остана сам: и един Човек се бореше с него“ (Битие 32:24).
ОТГОВОР: Нашият Господ ни казва, че „Бог е Дух“ (Йоан 4:24). Никой човек не може да погледне Бога в Неговото същностно битие. Той обитава в „непристъпна светлина“ (1 Тимотей 6:16), и никой човек не Го е виждал, нито може да Го види. Дори тези свети ангелски същества, серафимите, покриват лицата си в Неговото величествено присъствие, викайки един към друг: „Свят, свят, свят е Господ на Силите; цялата земя е пълна с Неговата слава“ (Исая 6:1-3).
И все пак Бог в Своята чудна благодат се е снизходил да достигне до човека. Важно е това да е ясно. Бог може да се снизходи до човека. Човек не може да достигне до Него – свидетелство за катастрофалния край на проекта за Вавилонската кула (Битие 11). Но от самото начало на човешката история Бог е достигал до него. В Едем виновната двойка „чу гласа на Господ Бог, който ходеше в градината по време на хладината на деня, и Адам и жена му се скриха от присъствието на Господ Бог“ (Битие 3:8). Когато Бог по този начин е достигал до човека, Той го е правил във видима форма.
Такива явления понякога се наричат теофании (появи на божеството). Можем да прочетем, например, за „ангела на Господа“, който се явява на някого в Стария Завет; докато четем по-нататък, осъзнаваме, че това е бил самият Бог във видима форма. Бог (и два ангела) се явили на Авраам (Битие 18), борили се с Яков (Битие 32:24-30), говорили лице в лице с Моисей (Числа 12:8), явили се на Исус Навин като Командир на Господната армия (Исус Навин 5:13-15), явили се на Гедеон (Съдии 6:11-18), на жената на Маноа (Съдии 3:3-9) и на други в Стария Завет. Някои се страхували. Тези, които били свикнали да ходят с Бога, показвали уважение – страх от Господа – но не и ужас.
Върховният пример за това как Бог достига до човека, разбира се, е в Новия Завет: „Отец изпрати Сина като Спасител на света“ (1 Йоан 4:14). „Бог се яви в плът, оправдан в Духа, видян от ангели“ (1 Тимотей 3:16). Колко чудесно е да осъзнаем, че ангелите видяха лицето на своя Създател за първи път, когато погледнаха „Младенеца, повит в пелени, лежащ в ясли“ (Лука 2:8-16). Една велика цел на Господ Исус, когато беше тук на земята, беше да разкрие Отца в цялото Му сърце на любов. Той каза: „Който е видял Мене, видял е Отца“ (Йоан 14:9). И след Неговата смърт и възкресение, Неговият Отец сега е и наш Отец (Йоан 20:17).
Валаам е бил прав, като е казал: „Бог не е човек, за да лъже“ (Числа 23:19). Но в Своята безкрайна, чудна благодат, Бог се е снизходил да стане човек. И Господ Исус, като човек, сега се е възнесъл на небето и се еднал отдясно на Бога (Евреи 1:3,13). Той е там от наше име, нашият Велик Първосвещеник и наш Застъпник пред Отца (Евреи 4:14; 1 Йоан 2:1). Наистина, по думите на псалмиста: „Това е дело от Господа; то е чудно в нашите очи“ (Псалм 118:23).
Бог е слязъл при човека, за да може да издигне човека до Своето присъствие: „И така винаги ще бъдем с Господа“ (1 Солунци 4:17). През цялата вечност „скинията на Бога е с човеците, и Той ще обитава с тях, и те ще бъдат Негов народ. Сам Бог ще бъде с тях и ще бъде техен Бог“ (Откровение 21:3). С апостола можем да възкликнем: „О, дълбочина на богатството, както на мъдростта, така и на знанието на Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и Неговите пътища, които не могат да бъдат открити!“ (Римляни 11:33).
