„И знаем, че на тези, които обичат Бога, на тези, които са призовани според Неговото намерение, всичко съдейства за добро.“ (Римляни 8:28)Това е един от онези стихове, които ни объркват най-много, когато нещата са най-трудни. Докато вятърът духа нежно, нямаме проблем да кажем: „Господи, вярвам.“ Но когато житейските бури се надигнат, казваме: „Помогни на моето неверие.“
И все пак знаем, че стихът е верен. Бог наистина съдейства всичко за добро. Знаем го, защото Библията го казва. Вярата го приема, дори когато не можем да видим или разберем.
Знаем, че е вярно поради характера на Бога. Ако Той е Бог на безкрайна любов, на безкрайна мъдрост и на безкрайна сила, тогава следва, че Той планира и работи за нашето най-голямо добро.
Знаем, че е вярно поради опита на Божия народ. В „Избрани откъси“ е разказана историята за единствения оцелял от корабокрушение, който бил изхвърлен на необитаем остров. Той успял да си построи колиба, в която поставил всичко, което спасил от корабокрушението. Молил се на Бога за избавление и всеки ден тревожно оглеждал хоризонта, за да поздрави всеки минаващ кораб.
Един ден той бил ужасен да открие колибата си в пламъци; всичко, което имал, изгоряло в дим. Но това, което изглеждало най-лошо, в действителност било най-доброто. „Видяхме вашия димен сигнал“, казал капитанът на кораба, който дошъл да го спаси. Нека помним, че ако животът ни е в Божиите ръце, „Всичко съдейства за добро.“
Разбира се, има моменти, когато вярата се колебае, когато бремето изглежда непоносимо и тъмнината нетърпима. В нашата крайност питаме: „Какво добро може да произлезе от това?“ Има отговор. Доброто, което Бог работи, се намира в следващия стих (Римляни 8:29) – че трябва да бъдем „съобразени с образа на Неговия Син.“
Както длетото на скулптора извайва мрамора, така се появява образът на човека. И както ударите на живота отсичат всичко недостойно в нас, така ние се променяме в Неговото благословено подобие. Така че, ако не можете да намерите друго добро в кризите на живота, помнете това – съобразяване с Христос.
