Думите „алчност“ и „ламтеж“ се използват за превод на една гръцка дума, плеонексия, което означава „желание да имаш повече“. Според У. Е. Вайн в неговия Обяснителен речник на новозаветните думи, тя се използва „винаги в лош смисъл“. С други думи, това е често срещан грях.
Десетата заповед гласи: „Не пожелавай къщата на ближния си. Не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито магарето му, нито каквото и да е, което принадлежи на ближния ти“ (Изход 20:17 NIV). Изглежда, че тя определя ламтежа като желание за нещо конкретно, което принадлежи на някой друг. Поради специфичната формулировка на тази заповед, много хора не осъзнават, че ламтят. Но алчността, ламтежът и желанието за повече включват също желание за повече власт, положение, уважение, пари и други впечатляващи неща. Това общо търсене на „повече“ е продукт на нашата греховна природа и е грехът на „идолопоклонството“ (Колосяни 3:5; Ефесяни 5:5). То е като да служиш на фалшив бог, защото поставя нашето желание за повече на същото ниво, или дори пред, нашето желание да служим на истинския Бог. Поради това колко силно Писанието осъжда ламтежа или алчността, трябва да го разпознаем и да се справим с него в живота си.
Прекомерно задоволяване на желанията
Често се заблуждаваме, като наричаме нещо, което искаме, нещо, от което „имаме нужда“. Истинската движеща сила зад чувството, което наричаме „нужда“, често е желанието за психологически подем, плътската радост от получаването на нещо, което особено искаме или желаем. Получаването на това, което „искаме“, е повече от получаването на самото нещо. Рекламодателите капитализират върху нашата слабост, като проектират реклами така, че да искаме повече, отколкото наистина ни е необходимо.
Може да ни трябва кола, но каква кола? Продавачът и рекламите ще се опитат да ни убедят да купим не това, от което наистина се нуждаем, а това, което ще ни даде повече статус, като същевременно им донесе повече печалба. Търговската система работи върху нашето греховно желание да бъдем „някой“. Светската мъдрост казва: „Карай по-добра кола от съседа си!“
По същия начин, ние се нуждаем от подслон и е вярно, че притежаването на къща може да ни спести печалбата, която хазяинът прави от наема, но нищо не се спестява, като се плаща повече лихва, отколкото би бил наемът! Хората често затъват в дългове, защото искат повече, отколкото им е необходимо – по-голяма къща в по-хубав квартал. Псалмите ни предупреждават: „Не се плаши, когато човек забогатява, когато великолепието на къщата му се увеличава“ (Псалм 49:16). Пазете се да не позволите на брокер да използва вашето „желание за повече“, за да ви пороби, като купите по-голяма къща, отколкото ви е необходима, с вноски, които не можете да си позволите.
Ламтеж в църковни среди
Нека не бъдем като Диотреф (3 Йоан 9-10). Той не беше доволен от важна роля в църквата; той трябваше да има повече; той трябваше да „бъде пръв“. Той желаеше усещането за власт, като нещата се правеха по неговия начин, затова узурпира властта да решава кой да бъде приет и кой да бъде „изгонен от църквата“.
Тези, които са пастири, трябва да бъдат „готови да служат“ (1 Петър 5:1-3), като Главния Пастир, Който ни показва със Своя собствен пример, че „този, който управлява (трябва да бъде) като този, който служи“ (Лука 22:26). Църковните водачи са предупредени да бъдат доволни от ръководенето, като „бъдат примери за стадото“, а не като „господстват над тези, които са им поверени“ (1 Петър 5:1-3). За съжаление, има твърде много примери за хора в църквите, които искат повече власт.
Тези, които имат дарбата да поучават, могат „с устата си да изразяват преданост“ на Господа, докато в същото време „сърцата им са алчни за неправедна печалба“ (Езекиил 33:31), така че се занимават с „поучаване на това, което не трябва да поучават... заради нечестна печалба“ (Тит 1:11).
Алчността като източник на зло
Писанието ни казва, че „похотта за повече“ може да ни доведе „до всякакъв вид нечистота“ (Ефесяни 4:19). Например, желанието за повече вълнение от сексуален партньор може да доведе до блудство и прелюбодеяние, а желанието за повишено удоволствие може да доведе до употреба на наркотици и алкохол, и евентуално до пристрастяване. Желанието за повече пари и това, което те могат да купят, може да доведе до престъпления като кражба, измама и присвояване. „Любовта към парите е корен на всякакви злини“ (1 Тимотей 6:10). Желанието за повече власт или уважение често води до неетично или дори престъпно поведение. Ние сме предизвикани да анализираме всеки вид зло и да видим сами, че то е движено от желание да имаме повече.
Защо желанието за повече зло?
Някои може да кажат: „Не наранявам никого“, но те го правят. Алчността наранява човека, тези около него и обществото като цяло. Например, Руди Баум, редактор на Chemical & Engineering News написа, че въпросът „Колко неща ви трябват?“ е „фундаменталният въпрос в основата на настоящия глобален икономически срив, който смазва икономиките по света“. Той каза, че в крайна сметка „оргията на потребление в развития свят“ се е разпространила в „развиващия се свят“ и е продължила да бушува. Накрая, „икономическата буря от невъобразим мащаб“, която е причинила, „се е стоварила върху потребителите по целия свят“. Така алчността на някои е причинила вреда на всички.
Хората могат да наранят себе си по други начини чрез желанието си за повече, а кредитната карта е удобен инструмент за причиняване на много болка. Когато хората искат повече, отколкото могат да платят, кредитната карта магически се грижи за това! Въпреки това, поради начина, по който лихвените проценти могат да бъдат коригирани, хората лесно могат да се окажат в ситуация, в която по-голямата част, ако не и цялото им плащане, отива за лихви, и те са в капан. Те са станали роби, работещи за компанията за кредитни карти.
Човешките мисли се различават от Божиите
Въпреки че е вярно, че необузданата амбиция за придобиване на повече власт и богатство е продукт на греховната природа, би било „зло подозрение“ (1 Тимотей 6:4) да се приеме, че богат и влиятелен човек е постигнал богатството и положението си греховно. Писанието казва: „Усърдните ръце носят богатство“ (Притчи 10:4), и „Бог дава на човека богатство, притежания и почит“ (Еклисиаст 6:2). Ако Бог е дал на християнин способността да види как определена услуга би благословила другите, или способността да управлява бизнес, богатството, притежанията и почитта, произтичащи от тези начинания, биха били дадени от Бога.
Бог ни дава отговорността да осигуряваме семействата си и за пенсионирането си. Този, който не осигурява „непосредственото си семейство... е по-лош от невярващ“ (1 Тимотей 5:8). Казано ни е също така да „отидем при мравката... разгледайте нейните пътища и бъдете мъдри“ (Притчи 6:6). Мравката осигурява за времето, когато вече не може да събира, и така трябва и ние да осигуряваме за пенсиониране или болест. Притчата на Исус за богатия човек, който събира в хамбарите си, не е за осигуряване за пенсиониране, и би било погрешно да се учи, че е! Господ учи, че тя се отнася до „всеки, който събира неща за себе си, но не е богат към Бога“ (Лука 12:21). Следователно, докато се занимаваме със спестяване и инвестиране, трябва да се запитаме: „Аз също ли съм богат към Бога?“
Други неща за разглеждане
Соломон преследваше „повече“ и свидетелства за наша полза, че човекът, който прави това, няма да намери „край на труда си... (защото е) безсмислено – жалка работа“ (Еклисиаст 4:8). Бог ни пита: „Защо харчите... труда си за това, което не задоволява?“ (Исая 55:2), и Той ни казва да „търсим първо Неговото царство и Неговата праведност“, доверявайки Му се да осигури нашите нужди (Матей 6:33).
Осъзнаваме ли, че „алчността... е идолопоклонство“? (Колосяни 3:5). Ефесяни 5:5 казва това: „Защото това можете да бъдете сигурни: Никой неморален, нечист или алчен човек – такъв човек е идолопоклонник – няма наследство в царството на Христос и на Бога.“
От Алън Х. Кросби″ }
