Какво да кажем за ересите и еретиците?
Убежденията имат значение. Правилното учение води до правилно мислене. Правилното мислене води до правилен живот. Друга дума за правилно учение е „ортодоксия“ или правилни вярвания. Не всички идеи са създадени равни. Неправилните убеждения имат последствия.
Павел говори за „здравословни думи“ (1 Тим. 6:3, НКИ) или „здравословно учение“, което води до благочестие. Той също така говори за „учения на демони“ (1 Тим. 4:1). Фалшивото учение е нездравословно учение, което води до безбожие и в крайна сметка до смърт. „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е път към смърт“ (Пр. 16:25). Еретик е този, който учи на лъжа или прилага истината по такъв начин, че разделя Божия народ. Това, което прави една ерес по-опасна от просто една антихристиянска философия, е, че тя се разпространява в Божията Църква от предполагаем ученик на Христос.
Как разпознаваме ереста, когато я видим, и какъв е правилният библейски отговор към тези, които я разпространяват?
Ереста започва Ересите и еретиците съществуват отдавна. Винаги и навсякъде, където Бог е говорил, врагът е там, за да сее съмнения и да противоречи. В градината Бог каза: „Непременно ще умреш“ (Бит. 2:17). Но змията каза: „Никак няма да умрете“ (Бит. 3:4). След потопа, когато Ной и семейството му започнаха с жертва, признаваща Живия Бог, не след дълго неговите потомци „измениха Божията истина в лъжа и се поклониха и послужиха на творението, а не на Твореца“ (Рим. 1:25).
В ранната Църква, когато истината беше разкрита на апостолите и пророците, се появиха лъжеапостоли и лъжепророци, за да отрекат, „че Исус Христос е дошъл в плът“ (1 Йоан 4:2) и да донесат „друго благовестие“ (Гал. 1:8). Предупредени сме, че в последните дни „ще има лъжеучители между вас, които тайно ще внасят пагубни ереси, дори отричайки Господа, Който ги е купил, и ще докарат върху себе си бърза погибел“ (2 Пет. 2:1).
Ученията на демоните изобилстват. В Своята мъдрост Бог допусна ереси в ранната Църква, за да ни научи как да се справяме с тях. Точно както имунизираме децата си, като вкарваме малко количество от болестта в телата им, така Бог допусна фалшиви учения и секти да възникнат в апостолските дни, така че тялото да развие, така да се каже, антитела, за да отблъсне инфекцията.
Какво е ерес? В своя Речник на новозаветните думи Вайн определя „ерес“ като „самоволно мнение, което се замества с подчинение на силата на истината и води до разделение и образуване на секти“. Забележете, че ереста не е просто фалшиво учение от фундаментален характер, както обикновено се смята. Тя е мнение, може би дори правилно мнение, наложено по такъв начин, че да причини разделения сред Божия народ.
Този, който разпространява фалшиво учение относно личността и делото на Христос, или засягащо основите на вярата, е еретик, водещ до образуването на култ. Този, който налага своето мнение по въпроси, които не засягат основите на вярата, по такъв начин, че причинява разделения сред Божия народ, също е еретик, водещ до образуването на секта.
Петър се занимава с култистите, когато обсъжда „пагубни ереси“ (2 Пет. 2:1). Йоан прави същото, когато обсъжда тези, които не носят учението на Христос (2 Йоан 10). Павел се занимава със сектантски проблеми в 1 Коринтяни 1:12-13, увещавайки тези, които разделително казват: „Аз съм Павлов“, или... „Аполосов“, или... „Кифов“, или... „Христов“.
Еретикът от култ не е християнин. Еретикът от секта може да бъде такъв. Но и двамата са плодове на плътта (Гал. 5:20). Писанието дава насоки за справяне както с тези, които отричат вярата, така и с тези, които разделят светиите.
Еретици от култове Петър ни казва, че лъжеучителите ще използват „измамни думи“ (2 Пет. 2:3) или буквално „оформени или пластични думи“, за да примамят тези, които са нестабилни, и тези, които „изкривяват“ (2 Пет. 3:16) Писанието за собствена погибел. Хората, които изкривяват Божието Слово, защото не желаят да му се подчиняват, лесно могат да бъдат заблудени. Има пет манипулации, които лъжеучителите използват, за да накарат Писанията привидно да казват това, което те искат да кажат.
*1. Добавяне към Писанието: Ако не могат да намерят това, което търсят в Библията, те измислят друга книга или документ, който да подкрепи тяхното учение. Това е любим метод на култовете, като мормоните, които уж превеждат *Книгата на Мормон със специални златни очила. Добавянето на „апокрифите“ към Стария Завет е друг пример. В Новия Завет сектата на фарисеите, ритуалистите от онова време, добавя традиции към Писанието и по този начин се противопоставя на Христос. Божието Слово е много ясно по този въпрос: „Да не прибавяш към него, нито да отнемаш от него“ (Втор. 12:32).
*2. Изваждане от Писанието:* Ако даден библейски пасаж противоречи на това, в което искат да вярват, еретиците просто го изтриват. Любим модерен трик е да се поставя под въпрос авторитетът на Божието Слово и да се анулира влиянието му в живота ни. Исус каза, че Моисей е написал първите пет книги на Библията (Йоан 7:19). Те казват, че е написано от различни неизвестни автори. Исус каза, че Даниил е пророк (Мат. 24:15). Те казват, че неговите пророчества са написани след събитието и следователно не от Даниил. Те се преструват, че знаят повече за библейските времена от Исус или апостолите. В Новия Завет сектата на садукеите, рационалистите от онова време, изважда от Писанието, като отрича авторитета на Стария Завет, освен петте книги на Моисей. Те са били материалисти, които отричат духовния свят и възкресението, и по този начин се противопоставят на Христос.
*3. Предефиниране на термини:* Ако еретиците твърдят, че вярват в Библията, но не харесват това, което тя казва, те предефинират или „преоформят“ значението на термините, за да отговарят на собствената си теория (2 Пет. 2:3). Исус и апостолите са много ясни, че цялото Писание е вдъхновено от Бога или „боговдъхновено“ (2 Тим. 3:16, НКИ) и написано от святи Божии мъже, движени от Светия Дух (2 Пет. 1:21). Еретиците обаче твърдят, че вдъхновението всъщност не означава вдъхновение, както е исторически разбирано, а означава само вдъхновение в смисъл, в който всеки музикант или поет е вдъхновен. Те ще заявят, че спасението не означава прошка на греховете или че препратките към Исус като Син Божий не означават, че Той е Бог в плът. Те ще използват всичко, за да объркат или да създадат съмнение относно историческите вярвания на християнството.
*4. Изваждане на стихове от контекст:* Ако еретиците твърдят, че вярват в Библията, но не харесват това, което тя казва, те изваждат стихове от непосредствения им контекст и изкривяват значението им, за да подкрепят своите разсъждения. Пример за това: Йоан 1:1 ясно казва, че „Словото беше Бог“. Лъжеучителите казват, че това означава, че „Словото беше бог“, правейки Исус сътворено същество. И все пак Йоан 1:3 заявява, че всичко, което е създадено, е създадено от Исус, като по този начин Го изважда от сферата на сътворените неща. Те изкривяват Библията, за да кажат, че „няма Бог“. Библията казва, че тези, които им вярват, са „глупаци“ (Пс. 14:1).
*5. Фалшиви знамения:* Еретиците обикновено придружават всяка от горните манипулации с някакво свръхестествено знамение (2 Сол. 2:9) или предполагаем дар, който удостоверява лъжеучителя като говорител на Бога, като ефективно замества човешките заповеди с Божието Слово (Мат. 15:9). Даровете на изцеление са популярни знамения днес. Ние вярваме, че Бог изцелява в отговор на молитви. Ние не вярваме, че много от така наречените дарове на изцеление съответстват на дара на изцеление, както е представен в Новия Завет.
Култ към личността Ересите обикновено се съсредоточават около някой харизматичен лидер, който контролира групата и не е отговорен пред други лидери. Пазете се от тези, които говорят повече за себе си, отколкото за Христос. След като ги чуете да говорят, вие възхищавате ли им се или се покланяте на Христос? Те може да говорят за Бог или Йехова, но служат ли на Господ Исус Христос? (Рим. 16:18). Тяхното послание омаловажава Неговата личност или Неговото дело. А тези, които не почитат Сина, не почитат Отца, Който Го е изпратил (Йоан 5:23).
Сравнете тяхното учение с това на учениците. Йоан Кръстител каза: „Той трябва да расте, а аз да намалявам“ (Йоан 3:30). Павел каза: „за да има Той първенство във всичко“ (Кол. 1:18). Павел писа за тези, които „не се държат здраво за Главата“ (Кол. 2:19), Петър за тези, които „отричат Господа, Който ги е купил“ (2 Пет. 2:1), а Йоан за тези, които „не изповядват, че Исус Христос е дошъл в плът“ и които „обичат да имат първенство“ (1 Йоан 4:3; 3 Йоан 9). Пазете се от тези, които винаги трябва да правят нещата по своя начин.
Мотиви Ереста е популярна, защото предоставя рационализация, която позволява на човек в крайна сметка да живее както му е угодно (Ер. 6:14; 14:14) и все пак да бъде наричан християнин. За този, който не обича Божията истина преди всичко, неговата теология се определя от собствения му морал. Павел свързва здравото учение с благочестието. Ереста никога няма да произведе благочестие, което може да дойде само чрез Христос.
Еретиците често са мотивирани от пари (Ер. 6:13; Мих. 3:11). Пазете се от тези, които винаги искат пари. Павел работеше ден и нощ, представяйки евангелието безплатно (2 Кор. 11:9). Лъжеучителите ви експлоатират (2 Пет. 2:3). Пазете се от тези, които казват, че евангелието е безплатно, а след това ви молят да платите за него.
Еретиците също често са мотивирани от сексуална нечистота (2 Пет. 2:14). Липсата на отчетност води до свобода за плътските похоти във всички области. Пазете се от тези, чието учение води до разпадане на скромността и самоконтрола.
Еретици от секти Учители, иначе благочестиви, често са причинявали много от разделенията в Църквата, като са налагали мненията си твърде далеч. Например, проучване на църковната история разкрива как са били създадени разделения/секти по въпроса за кръщението. Вярващите са се разделяли по отношение на значението на кръщението (кръщение на бебета, домакинство или вярващи), неговата процедура (поръсване или потапяне), формулата („в името на Исус“ или „в името на Отца, Сина и Духа“ и т.н.). Настоявайки за съответствие в детайлите и метода, тяхната мотивация често е контрол, алчност и първенство сред светиите. Отговорни ли са тези учители пред някого? Някои християнски организации са процъфтявали чрез труда на истински учител или евангелист, само за да претърпят корабокрушение поради липсата на отчетност пред някого. Техният успех се превърна в капан.
Библейският отговор ли е да ги изгорим на клада? Това е, което Римокатолическата църква е правила през Средновековието. Въпреки че е ефективно за отстраняване на нарушителя (но не и на посланието), то отразява същия дух като този на „синовете на гръма“, Яков и Йоан, които попитаха Господа дали трябва да призоват огън от небето, като Илия, когато самаряните отказаха да приемат служението на Христос. Господ им каза това, което би казал на всички, които обмислят такива мерки: „Вие не знаете от какъв дух сте“ (Лука 9:54-55).
Писанието ясно показва, че нашият отговор трябва да бъде пропорционален на прегрешението. За еретика от култ не трябва да има компромис. Не трябва да имаме общение с тези, които разпространяват лъжа (Еф. 5:11), дори дотам, че да не ги поздравяваме, нито да ги приемаме в домовете си (2 Йоан 10). Основните истини не могат да бъдат пренебрегвани. Не трябва да даваме на никого дори най-малката причина да мисли, че сме съгласни или подкрепяме фалшиво учение. За еретика от секта, Писанието показва, че трябва да ги увещаваме (Тит 3:10). Представете им истината на Божието слово веднъж, дори два пъти. Ако продължават по пътя на разделението, тогава в крайна сметка трябва да отхвърлим тяхното общение (Рим. 16:17).
Заключение Правилното учение представя нещата такива, каквито са в действителност – от Божия гледна точка. Ереста се стреми да изкриви библейската реалност, като възвисява човека и принизява Христос. Ереста предоставя рационалната рамка, която позволява на човек да живее както му е угодно и все пак да се преструва, че е християнин. Първото условие за познаване на истината обаче е да имаш желание да вършиш Божията воля. „Ако някой иска да върши Неговата воля, той ще познае учението, дали е от Бога, или Аз говоря от Себе Си“ (Йоан 7:17). Нека Бог да ни помогне да имаме честни сърца пред Него, с желание да се подчиняваме на Неговото Слово, както Той ни го е разкрил.
ЗА АВТОРА: Майк Стело е строителен инженер, специализиран в проектирането на основи и язовири. Той и съпругата му Кейт имат шест деца. Майк преподава в местната им църква в Ню Фрийдъм, Пенсилвания.
