ВЪПРОС: По какви начини Бог наказва децата Си? Как Неговото дете може да разбере, че Бог го наказва?
ОТГОВОР: Бог е всемогъщ и всезнаещ, като в същото време е вселюбящ Баща за Своите деца – тези, които са приели Неговия Син, Исус Христос, като Спасител и Господ. Тъй като Бог е Бог, ние по никакъв начин не можем да Го ограничаваме относно това как Той може да наказва децата Си. Но нека за момент да размислим как Библията използва термини като наказание, деца и синове.
Евреи 12 ни казва как Бог като Баща ни наказва като Свои синове. Интересно е, че докато ние, които сме повярвали, сме както Негови деца, така и Негови синове, тази глава говори за християните като синове. В Първото послание на Йоан всички вярващи са наречени „деца“, разглеждани като родени в Божието семейство. „Малки деца“ показва растеж и ги разграничава от млади мъже и бащи. Когато Писанието нарича вярващите „синове“, то ги разглежда като такива, които имат известна степен на зрялост и отговорност. В онези случаи, когато Библията говори за Божието „наказание“, тя говори за обучение и дисциплиниране. Това може, ако е необходимо, да включва наказване, но наказването не е основната цел на наказанието.
Бащата наказва собствените си деца, а не деца, които принадлежат на други. В този смисъл наказанието започва рано в живота. Бебето трябва да бъде обичано, хранено и обгрижвано с доброта по много начини, но обикновено не говорим за наказване на бебета или много малки деца. С израстването на детето, наказанието, обучението на деца или образованието става важна част от живота му, и мъдър родител внимателно избира начините, по които възпитава детето си (виж Притчи 22:6). Ние наказваме, както ни „се струва най-добре“, което е за сравнително кратък период от време (Евреи 12:10 NKJV). Нашият Баща ни наказва, Своите синове, „за наша полза, за да станем участници в Неговата святост“ (ст. 11). Това наказание всъщност е образование, предназначено за наше добро, и не е задължително да бъде болезнено или неприятно.
Наказанието обикновено започва с дума: „Сине мой, слушай наставлението на баща си и не изоставяй закона на майка си“ (Притчи 1:8). Понякога дори поглед ще предаде посланието. Бог ни говори чрез Своето Слово, Библията. Ако слушаме какво ни казва Той, резултатът ще бъде приятен и добър. Бог в Своята благодат може да говори веднъж, два или три пъти (Йов 33:14,29) – а понякога дори повече! Той говори чрез Своето Слово, и Неговият Дух може да ни напомня неща – често на нашата съвест. О, дано да слушаме и да се учим. „Господ се обърна и погледна Петър, тогава Петър си спомни думата на Господа ... И така Петър излезе и плака горчиво“ (Лука 22:61-62).
Ако дума или поглед не са достатъчни, нашият небесен Баща може да приложи по-строги мерки. В моя случай като момче, следващото нещо щеше да бъде баща ми да приложи пръчката, често казвайки: „Който не слуша, трябва да почувства.“ Бог има много начини да приложи пръчката. Без съмнение това е, за което пита нашият въпросител.
Ще има последствия за грешките; понякога те могат да бъдат физически. Когато Давид съгреши, като преброи народа (2 Царе 24; 1 Летописи 21), Бог му позволи да избере от три възможности. Той може да не ни даде избор, но ако го направи, е мъдро да оставим решението на Него.
В 1 Коринтяни 11:29-32 виждаме, че последствието от греха може да бъде болест или дори преждевременна смърт, понякога случваща се на някой друг. Злополука, нараняване или предозиране – има много начини, по които ни се напомня, че заплатата на греха е смърт. Болният човек в Яков 5:14-16 изглежда е осъзнал, че болестта му е резултат от някакъв грях в живота му, който е трябвало да бъде изповядан. Не всяка болест е непременно наказание от нашия Баща, но е добре да бъдем чувствителни към това, което Бог може да ни казва – не само в необичайни ситуации, но във всяка ситуация, която срещаме в живота.
Как можем да разберем, че Бог ни наказва? Това не е лесен въпрос за отговор. Господ Исус ни дава пример в Матей 11. Той остро усети отхвърлянето Си в галилейските градове, където беше работил много и тъжно трябваше да говори за съда, който ги очакваше. И все пак „по това време Исус отговори и каза: „Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил тези неща от мъдрите и разумните и си ги открил на младенците. Дори така, Отче, защото така Ти се стори добро в Твоите очи“ (ст. 25-26). Във 2 Царе 16:5-13 Давид, когато бягаше от сина си Авесалом, беше замерян от Симей с камъни, прах и зли проклятия. Но той не позволи на Авишай да убие Симей. „Оставете го, и нека проклина“, каза той, „защото така Господ му е заповядал.“
Добре е и ние да приемаме всичко от ръцете на Бога, нашия Баща, и да Го молим да ни покаже какво би искал да изповядаме или да научим от тях. „Знаем, че всичко съдейства за добро на онези, които обичат Бога, на онези, които са призовани според Неговото намерение“ (Римляни 8:28). Колкото по-близо ходим до Господа, толкова по-лесно ще разбираме какво нашият Баща се стреми да постигне в нас и за нас чрез Своето наказание. Той иска да ни води с окото Си, но, за съжаление, често трябва да прибягва до юзда и оглавник вместо това (Псалм 32:8-9).
Колко е хубаво да ни се напомня, че фактът, че Бог ни наказва, е доказателство, че Той ни обича и ни смята за Свои синове. Нека не презираме Неговото наказание, нито да се обезсърчаваме от него. По-скоро, нека го издържим и да се подчиним на Неговото обучение чрез него.
