Едно от предизвикателните понятия на християнската вяра е абсолютната човечност и божественост на Исус Христос. От изключителна важност е, когато разглеждаме личността на Божия Син, да помним, че никой освен Отец няма пълно познание за Него. Това е вярно, независимо дали разглеждаме Неговата божественост или Неговата човечност. Бог знае абсолютно, вътрешно, същностно; ние не. При нас знанието зависи изцяло от откровението от Бога. Помненето на това ще спре склонността да се занимаваме със спекулации относно това, което не е било разкрито. Въпреки това, не трябва да се отказваме от величието на такива теми като качествата на Божия Син и да си забраняваме внимателното им разглеждане. Внимателното изследване на тези най-свети теми с помощта на Писанието и молитвата може да приближи вярващия до Бога, Който го обича.
Много е казано от други за така наречените човешки ограничения на Господ Исус. Някои са го лишили от истинската му слава като божествена Личност, като твърдят, че човешкото тяло, което е взел за себе си, противоречи на факта, че е бил божествен. И все пак, ние знаем, че Писанието изрично заявява, че Той е Бог; всъщност, Той е наречен Емануил, Бог с нас. За да притежава Исус Христос истината на името си Емануил, Той трябва да бъде едновременно напълно Бог и човек. В Йоан 1 виждаме Словото, Което беше (и е) Бог, стана плът и живя тук сред хората на земята. Много други доказателства в Писанието ни показват, че Исус Христос е напълно Бог. Нека разгледаме накратко как божествеността на Христос е взаимодействала с Неговата човечност, докато е ходил тук в този свят.
Взаимодействието на Христовата божественост и човечност
Като човек, Исус Христос е имал пълна божествена сила и е можел и я е използвал. Той е притежавал и пълно божествено знание: Той е знаел всички неща и ги е знаел абсолютно и същностно. Той е благоволил да приеме формата на слуга, да влезе в човешки условия и ограниченията на хората. Не като Бог е растял на ръст и мъдрост (Лука 2:52), а като човек. Той е изпълнил съвършено тези човешки условия и никога не е използвал Своята божествена сила и мъдрост само за Себе Си, но свободно ги е използвал за другите. Той е вървял по пътя тук на земята, както хората трябва да го вървят. Хората се нуждаят от Божия съвет и Божията мъдрост. По човешкия път, Божият Син е търсил Божията мъдрост, търсил е къде Бог я е поставил за тях, и я е намерил. Той е можел да каже,
„Ще благословя Господа, Който ми е дал съвет“ (Псалм 16:7)
Във всичките Си човешки конфликти Той е използвал само средствата, които Бог е предоставил на хората, за да постигнат своите триумфи – писаното Божие слово. Например, Той не е срещнал дявола в пустинята със Своята божествена сила, но се е обърнал към това, което Бог е написал за хората, за да живеят според него. „Писано е“ е бил Неговият отговор – Неговият често повтарян отговор.
Зависимостта на Христос от Божието откровение
Така винаги по целия Си човешки път Той е зависел от провизията, която Бог е направил за онези, които са били на пътя. По въпроси, за които Бог не е говорил, Той не е задължително да се е обръщал към собственото Си божествено знание. Разгледайте следния пример. В Марк 13:32 Господ говори за идването на Човешкия Син в облак със сила и слава при Неговото второ пришествие. Бог не е разкрил деня на това велико събитие и освен това не е казал нито дума на хората по въпроса за часа, когато това събитие ще се случи. Така Господ Исус като съвършен слуга на Отца не използва Своето божествено знание. Като Човек на мястото на човека, зависещ от това, което Бог е разкрил на хората и за хората, Той казва,
„Но за онзи ден и час никой не знае, нито ангелите, които са на небесата, нито Синът, а само Отец.“
Колко бързо сме склонни да дадем често прибързан и понякога глупав отговор на въпрос, докато нашият Спасител отговаря с такова смирение? Нека бъдем насърчени да помним,
„В многото думи не липсва грях, но който въздържа устните си, е мъдър“ (Притчи 10:19)
Честта на човешкия път на Христос
НЯМА нужда да отричаме божествеността на Христос, за да разгледаме тези неща. Ако самият Божи Син можеше да слезе по нашия човешки път на зависимост и там съвършено да изпълни човешките условия на този път, каква чест е поставил Той върху този път? Ако Той можеше да ограничи използването на Своята абсолютна сила и да върви по пътя тук долу като обикновен човек, въпреки че беше много повече от това, не ни ли учи Той на блаженството на привилегията да вървим по пътя, както Той го направи: в подчинение на Божията воля и в енергията на Духа? Надяваме ли се на идването на Господа, за да бъдат поправени грешките в живота ни? Или сме готови да вървим тук в послушание на Бога, доволни от всяко състояние, в което се намираме? (Филипяни 4:11)
Пребъдване в истината за Неговата личност
Господ да ни помогне да пребъдваме в истината и преди всичко в истината за Неговата личност. Докато проследяваме Неговия човешки път, трябва да осъзнаем колко съвършено човешки е бил Той, чистото и пълно приношение на храна на Бога. И все пак, Той никога не е губил божествената слава, която навсякъде е сияела, проявявайки Го като Този, Който по благодат е приел човешка форма. Той е бил Човешкият Син, Последният Адам, вторият човек. Единственият човек, който съвършено е изпълнил Божиите намерения за това как трябва да бъде човекът. Нека бъдем енергизирани да живеем като посланици за Христос, солта на този уморен, слаб свят. Всяка слава и чест на Господ Исус Христос.
