Оправдани чрез ВЯРА
Един славен текст от Новия Завет е Римляни 5:1 (KJV), където Павел в Духа уверява читателите си, че „оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос“! За тези, които не са запознати с библейския език, апостолът заявява, че всички, които са се доверили на Христос за спасение, сега са смятани [считани] от Бога за праведни и готови за небето. Чрез вяра в Христос всичките им беззакония са били простени и греховете им отнети (Римляни 4:7, 11:27). Тези, които с чисто сърце изповядват Господ Исус като Спасител, сега са на път към небето (Римляни 5:9, 10:6-9).
Трябва да разберем, че тези обещания са строго ограничени до хора, които са се покаяли за греховете си и са повярвали в евангелието. Божието Слово отхвърля идеята, че всички ще бъдат спасени накрая. Поради тази причина самият Божи Син е предупредил за онова място, „където червеят им не умира и огънят не угасва“ (Марк 9:44-46,48). Въпреки това, обещанието за спасение се отнася за всички, които вярват в евангелието: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).
Не наша работа, а Божия
Може да попитаме: „Какво има предвид апостолът, когато пише за вярващите, че са „оправдани“? Също така, „Как може човек да бъде оправдан пред Бога? Или как може да бъде чист този, който е роден от жена? Ето, дори луната не свети; да, звездите не са чисти в Неговите очи. Колко по-малко човек, който е червей?“ (Йов 25:4-6). Тези въпроси определят затруднението на онези, които предполагат, че могат да постигнат спасение чрез лични заслуги. По природа ние сме на вселена разстояние „от Божието царство“ (сравни с Марк 12:34) – като мръсни червеи, гърчещи се в тинята на нечистотата, или самоправедни религиозни хора, които предполагат, че са твърде добри, за да се нуждаят от покаяние. Но Исус Христос дойде, за да може чрез евангелието да има „радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае“ (Лука 15:10).
Да бъдеш оправдан пред Бога изисква всичките ни прегрешения да бъдат простени, всичките ни грехове очистени и всичките ни беззакония забравени завинаги от Бога на нашето спасение (Псалм 32:1, 79:9; Колосяни 1:14; Евреи 1:3, 8:12). По природа ние сме „деца на гнева“, но ще бъдем „спасени чрез вяра“, когато повярваме в „евангелието“ (Ефесяни 1:13, 2:3,8). Няма средство за спасение чрез самопризнати „дела на праведност, които сме извършили“ (Тит 3:5), защото самият Господ Исус каза: „Това е Божието дело, да вярвате в Този, Когото Той е изпратил.“ След това Той добави: „Истина, истина ви казвам, който вярва в Мен, има вечен живот“ (Йоан 6:29,47). Павел свидетелства за същото, когато заявява, че „човек не се оправдава чрез делата на закона, но чрез вярата в Исус Христос“ (Галатяни 2:16).
Човек, който е „оправдан пред Бога“, е станал чист и непорочен в Неговите очи и сега е на път към небето! Всичко това е възможно въпреки библейското учение, че когато бяхме в утробата, бяхме „оформени в беззаконие“ и бяхме заченати „в грях“ (Псалм 51:5); и „нечестивите са отчуждени от утробата“ и „се отклоняват веднага щом се родят“ (Псалм 58:3). По собствените си дела ние не сме в състояние да спазваме Божиите заповеди.
Пълна работа
Оправданието се отнася до нашето положение пред Бога, а не до нашето положение пред хората около нас. Затова Божият Син каза на самоправедните фарисеи: „Вие сте тези, които се оправдавате пред хората; но Бог знае сърцата ви; защото това, което е високо ценено сред хората, е мерзост в Божиите очи“ (Лука 16:15). С други думи, да бъдеш оправдан пред Бога означава да бъдеш направен праведен в Неговите очи и в най-строгите принципи на божествената праведност. Това не е оправдаване по правна техническа причина. По-скоро, чрез евангелието, Върховният Съдия е едновременно „праведен и оправдаващ този, който вярва в Исус“ (Римляни 3:26).
Следователно, оправданите са получили прошка за всичките си грехове чрез вяра в Христос (Левит 16:21; Исая 38:17; 1 Йоан 1:7) и са били напълно очистени от греховете си. Давид умолява своя Бог: „Очисти ме... и ще бъда чист; измий ме, и ще бъда по-бял от сняг“ (Псалм 51:7, виж също Псалм 25:18). Подобно Павел, цитирайки от Стария Завет, заявява: „Блажени са онези, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити. Блажен е човекът, на когото Господ няма да вмени грях“ (Римляни 4:7-8; Псалм 32). Наистина „заплатата на греха е смърт, но Божият дар е вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ“ (Римляни 6:23). С други думи, оправданите чрез вяра сега и завинаги са сигурни в Христос и, запечатани със Светия Дух на обещанието, те никога не могат да погинат (Ефесяни 1:13, 4:30). Те никога не могат да отидат в ада.
Очевидно чрез работа
Сега, ако една душа е наистина спасена чрез вяра, тогава приписаната ѝ праведност трябва да се види в отговарящи дела на практическо послушание. Истинският тест за оправдание не е бляскава изповед на вяра, а практически промени в начина ни на живот. Апостол Яков се отличава с подчертаването на този последен аспект на спасението. Той пише: „Да, някой може да каже: „Ти имаш вяра, а аз имам дела; покажи ми вярата си без делата си, а аз ще ти покажа вярата си чрез делата си“ (Яков 2:18). Тези, които твърдят, че имат лично спасение чрез вяра, трябва да покажат реалността на своето обръщане чрез дела, основани на вяра (1 Солунци 1:3). Защото „ако някой е в Христос, той е ново създание: старото е отминало: ето, всичко е станало ново“ (2 Коринтяни 5:17). На тази основа бихме били достатъчно смели да кажем, че доказателството за нашето пребиваване в Христос е проявата на Христос в нас (Колосяни 1:27).
Във всеки случай, като върховно заключение на нашата спасителна вяра, ще настъпи денят, когато ще бъдем спасени от самото присъствие на греха (Йоан 14:2-3)!
