Закон и Благодат
Може би няма друг въпрос, който толкова упорито да остава жив сред вярващите, колкото въпросът: „Каква е точно връзката между закона и благодатта по отношение на спасението на човека и неговото ходене пред Бога?“
В дните на Израел Бог даде закона на самоуверен народ, за да ги накара да изпитат своята безпомощност и да открият, че законът не може да им помогне в търсенето на вечен живот (Матей 5:16-26). Онези, които се покаяха пред Бога, осъзнаха, че законът не им помага в отношенията им с Него, но праведно ги осъжда. Единствената им надежда беше милостта от Бога (Псалм 130:3-4).
Този въпрос не изчезна след смъртта на Господ Исус. Павел написа две послания – Римляни и Галатяни – които повече от другите му се занимават с два аспекта на този въпрос. Така Бог не ни е оставил в неведение как можем да бъдем праведни пред Бога чрез благодат и как нашето ходене може чрез благодат да бъде приемливо в Неговите очи. И в двата аспекта човек е склонен да търси помощ от закона.
Въпросът днес
Ако мислим, че този въпрос е уреден днес в сърцата на вярващите, както би трябвало, ние сме дълбоко заблудени. Не бива да се изненадваме, че либералите и модернистите прибягват до учението за „закона“, защото е естествена човешка склонност да се връщаме към него. Натъжени сме обаче да открием, че тази упорита тенденция е успяла да се прояви сред онези, които знаят, че християнинът трябва да ходи по Духа.
Разгледайте един пример: Не са ли родителите по-склонни да учат децата си чрез „правила и забрани“, отколкото като им говорят за Господ Исус и как техните действия се отнасят към Него? Все пак бихме могли да правим последното, дори когато малките ни деца са много малки. Тяхното познание за Спасителя би им било по-добра помощ от много заповеди и забрани. Нека побързам да кажа, че ни най-малко не подкрепям да не им даваме „правила и забрани“, но говоря за основното ястие в нашето меню. В крайна сметка, дори в Посланията намираме „правила и забрани“.
Нашият проблем не се ограничава до отглеждането на деца. Някои от днешните популярни проповедници използват правен подход в усилията си да постигнат приемлив християнски живот сред младите. Това само по себе си е достатъчно тъжно, но още по-тъжен е фактът, че мнозина, които би трябвало да бъдат учители на Божиите истини, открито показват своето възхищение от такива методи. Така че въпросът е твърде жив и актуален днес. Тъжно е да се каже, но християнската общност по този начин показва, че не е жива и здрава.
Това не е времето или мястото да навлизаме в такива въпроси по-подробно; по-скоро бих искал да посоча по-добрия (и, сигурен съм, единствения християнски) отговор на този въпрос.
Отговорът на въпроса
В Римляни Павел показва, че ако човек иска да достигне до такова състояние пред Бога, че Бог да може да го приеме, той не може да направи нищо друго, освен да повярва на Божията присъда за неговото безбожие и да повярва на Бога, когато Той представя Христос като единствената достатъчна жертва (Римляни 4:1-8:17). Вярвам, че малко новородени учители имат големи затруднения с тази част от Павловото учение, въпреки че много млади християни се борят да научат истината на това учение в собствения си живот.
В Галатяни обаче Павел говори за друг въпрос. Всеки, който е новороден и който е духовно здрав, желае да угоди на Бога в своя практически живот. Въпросът е как да се постигне това. Разбира се, има само един начин: Божият начин! Това е пътят на благодатта. Но по този път има канавка отляво, която на някои изглежда по-предпочитана от самия път. Някои учители в Галатия подкрепяха тази лява канавка като път; те използваха Мойсеевия закон за тази цел. Павел им се обръща по отношение на техните усилия да направят това и казва много убедително: „Ако праведността е чрез закон [забележете липсата на член], тогава Христос е умрял напразно“ (Галатяни 2:21 JND). Не малко твърдение! Той по този начин опровергава твърдението, че Мойсеевият закон би бил от помощ на онези, които копнееха да „имат добър вид в плът“ (Галатяни 6:12). Само благодатта може да помогне на човек да постигне начин на живот, който е угоден на Бога. Законът се отнася (виж 1 Тимотей 1) само до нашия естествен човек, а естественият човек няма способност да угоди на Бога.
Но не случайно членът е пропуснат. Виждаме, че праведността не може да бъде постигната чрез никакъв принцип на закона, никакъв набор от „правила и забрани“. Ако един християнин се стреми да подобри начина си на живот, като изучава поредица от „правила и забрани“, се случват две неща. Първо, той практически (не позиционно) се поставя пред Бога в собствената си праведност, а не в Христовата; и второ, той не напредва в познанието на Христос. Той е зает със себе си и своите провали и постижения, а не с Този, върху Когото трябва да бъде погледът му.
Какъв тогава е пътят на благодатта? Това е „наслаждавай се в Господа, и Той ще ти даде желанията на сърцето ти“ (Псалм 37:4). Това е да Го познаваш – да Го познаваш е вечен живот (Йоан 17:3). Запознай се с Него! Като правиш това, ще познаеш Христос и силата на Неговото възкресение (Филипяни 3:10). Ако искаш да отхвърлиш всяка злоба и други лоши неща, и искаш да облечеш – както ни е наставяно в Колосяни 3:10,12 – „новия човек“, „нежни милости, доброта“ и духовни неща, тогава бъди зает с Христос и Неговите слави и красоти. Докато си така зает с Него, Светият Дух ще вземе живота ти и докато гледаш другаде (към Христос) и си зает с Друг (с Христос), а не със себе си, Той ще преобрази живота ти по образа на Този, на Когото искаш да угодиш. Това е чудната благодат, която Той е дал на всеки, който идва при Него, признавайки, че в самия себе си, тоест в плътта си, не живее нищо добро (не е живяло, а живее) дори след неговото обръщане (Римляни 7:18).
Важно ли е да се занимаваме с въпроса?
Има ли голямо значение как се стремим да постигнем богоугоден живот? Да! Ако искате резултати, трябва да следвате Божия път. Освен това, сериозността на търсенето на богоугоден живот по пътя на „правила и забрани“ е очевидна, защото проклятие беше изречено не само на онези, които се стремяха да въведат Мойсеевия закон, но и на всички, които въвеждат принципа на закона като ръководство в нашия живот за Бога (Галатяни 3:10). И все пак мнозина днес следват този път. Всички християни обаче трябва да бъдат предупредени къде в крайна сметка ще ги отведе път, който първоначално може да изглежда толкова привлекателен. Вече има жертви. Някои слаби християни са се отчаяли, защото пътят, който толкова много твърдяха, че е правилният начин за правилен християнски начин на живот, не им е помогнал. Те заключиха, че нещо драстично не е наред с тях, тъй като „пътят“ ги е провалил. Отчаянието беше всичко, което им остана.
Това ли е единствената опасност по пътя, който Бог ни дава за богоугоден живот? Разбира се, не! Има и канавка отдясно, и тя е следната: Един християнин може да започне да се хвали със знанието си за нещата на Христос, вместо със самия Христос. Събранието в Лаодикия изглежда е имало изобилие от такива хора (Откровение 3:17). Такива хора вървят към край, подобен на края на онези, които се стремят да се подобрят чрез закон, защото и едните, и другите търсят себе си – едните в канавката отляво на пътя, другите в канавката отдясно. Едните ще бъдат проклети, другите изплюти от устата на Господа. Дясната канавка е толкова погрешна, колкото и лявата! Трябва да избягваме и двете.
Как тогава можем да останем на пътя? Всеки ден коленичете и кажете на Господа за собствената си неспособност да се задържите на пътя. Помолете Го да ви пази от левите и десните канавки. Той ще го направи по Своята благодат; наистина Духът ще извърши Своето специално дело (Йоан 16:14-15) и ще ви научи на нещата на Христос. Докато четете и размишлявате върху Божието Слово и се наслаждавате на Личността на Христос, Духът ще промени живота ви и ще го направи съобразен с вашия Господ (2 Коринтяни 3:18). Това е пътят на благодатта, по който Духът ще ви даде възможност да ходите за слава на Бога и Христос Исус.
Това е пътят на свободата, на благодатта и на ходенето в Духа (Галатяни 3:16,25).
