Христос се възнесе при Своя Бог и нашия Бог, при Своя Отец и нашия Отец. Ние споделяме всички благословения, които произтичат от тези две взаимоотношения. Той ни е благословил с всички духовни благословения; нито едно не липсва. И те са от най-висш порядък; те не са временни, както беше случаят с евреите. Именно в най-възвишеното състояние на обновения човек ние се наслаждаваме на тези благословения; и те са приспособени към това състояние, те са духовни. Те са също и в най-висшата сфера: не е в Ханаан или земята на Емануил. Тези благословения ни се дават в небесните места; те ни се дават по най-отличния начин, който не оставя място за сравнение – това е в Христос. Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос ни е благословил с всички духовни благословения в небесните места в Христос. Но това произтича от сърцето на Самия Бог, от мисъл извън обстоятелствата, в които Той ни намира във времето. Преди да съществува светът, това беше нашето място в Неговото сърце. Той възнамери да ни даде място в Христос. Той ни избра в Него.
Какво благословение, какъв източник на радост, каква благодат е да бъдем така обекти на Божията благосклонност, според Неговата суверенна любов! Обърнете специално внимание тук на начина, по който Светият Дух непрекъснато държи пред очите ни, че всичко е в Христос: в небесните места в Христос, Той ни е избрал в Него, за осиновяване чрез Исус Христос, направени приети във Възлюбения. Това е един от основните принципи на наставлението на Духа на това място. Другият е, че благословението има своя произход в Самия Бог. Той е неговият източник и автор. Неговото собствено сърце, ако можем така да се изразим, Неговият собствен ум, са неговият произход и неговата мярка.
