Проказа и квас
Библията използва проказата и кваса, за да опише греха. Нека разгледаме тези два термина за момент.
Проказа
Тази болест изглежда доста по-различна днес от ужасната болест от старозаветни времена, въпреки че остава ужасно страдание. Болестта води до загуба на усещане, поява на деформации и отделяне от другите. Не е трудно да се види как проказата е свързана с много грехове.
Относно Левит 13, който говори за проказа, библейският учен К. И. Скофийлд написа предупреждение: „Някои са намерили в тази глава сложни разпоредби за упражняване на дисциплина в местната църква. Оттам са произлезли немалко самоправедност и жестокост. Изричните инструкции на Новия завет са единственото и достатъчно правило за дисциплина.“ Забележително е, че апостол Павел използва „квас“ вместо „проказа“, когато обсъждаше сексуалния грях в Коринт и доктриналната грешка в Галатия. Очевидно Светият Дух е знаел какви ще бъдат последствията от злоупотребата с Писанията, чиято цел е била да осигурят обществено здраве в старозаветни времена.
Квас
Квасът кара тестото да се разширява. Когато това разширяване умишлено се остави да продължи по-дълго от обикновено, резултатът са по-големи хлябове, пълни с въздух. Подобно, когато хората мислят за себе си по-високо, отколкото трябва, те са описани като „надути“ (1 Коринтяни 5:2 KJV). Хората в църквата в Коринт имаха много учения, с които се гордееха, но сред тях имаше и вид сексуален грях, „който не се търпи дори сред езичниците“ (1 Коринтяни 5:1 ESV),
Сексуалният и други грехове (1 Коринтяни 5:9-11) в църквите днес са доста често срещани и малко се прави по въпроса. Много хора напълно погрешно прилагат това, което Господ е имал предвид, когато е казал: „Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Матей 7:1), и не правят нищо. Не бива да имаме осъдително отношение и трябва да избягваме „зли подозрения“ (1 Тимотей 6:4 ESV) или „зли предположения“ (KJV). Но когато грехът на човек в църквата – не извън нея, защото Бог ги съди – е очевиден, на църквата е казано да „отстрани злия човек отсред вас“ (1 Коринтяни 5:13). Това, което прави човека зъл, е извършването на греха и след това остава виновен, като не се покайва за него.
Целта на изгонването на нарушителя не е да се отървем от човека, а да предизвикаме покаяние. Когато нарушителят се покае и се получи божествено опрощение, квасът се отстранява и църквата може отново да му покаже любов.
Как липсата на действие по отношение на грях в събранието може да има квасен ефект? Вярващ може да се спъне, мислейки, че тъй като никой не обръща внимание на греха, това е прието християнско поведение. Учението в събранието е предназначено да развива Христоподобно поведение, а не просто знание (8:1), и ние трябва да се покланяме с „безквасния хляб на искреност и истина“ (5:8).
Оценяване на това, което правим
Винаги ще има някои, които ще критикуват това, което правим по време на отдих. Те имат самосъздадена религия, която се опитват да наложат на другите, като ги карат да се чувстват виновни, ако не се съобразяват с техните идеи. Апостолът казва: „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно... Аз няма да бъда под властта на никого“ (1 Коринтяни 6:12 KJV; разгледайте Колосяни 2:16-23).
Фарисеите от времето на Исус се гордееха със своята самосъздадена религия. Тя ги накара публично да обвинят нашия Господ, защото Той не се съобразяваше с техните идеи. Вместо това, Той правилно каза: „Аз нищо не правя от Себе Си... Аз винаги върша това, което е угодно на [Отец]“ (Йоан 8:28-29 ESV).
Господ иска да „починем малко“ (Марк 6:31), за да се освежим. Въпреки това, такива неща не трябва да доминират живота ни, защото тогава това, което е било предназначено да бъде добро нещо, започва да има квасен ефект. Един човек, попитан как хората могат да разберат, че е християнин, изброи какво не прави. Въпреки това, християнският живот не е просто живот, очистен от квас. Това е живот като този на нашия Господ Исус Христос, винаги угоден на Отца. Нека живеем по този начин!
