ВЪПРОС: Какъв е обсаждащият грях в Евреи 12:1?
„Затова и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тежест и греха, който лесно ни сплита, и нека с търпение да бягаме в определеното за нас състезание, като гледаме към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра.“ Евреи 12:1-2 KJV
ОТГОВОР: Тъй като Бог не ни казва изрично кой грях толкова лесно ни обсажда или оплита, трябва да внимаваме да не бъдем догматични по този въпрос. Всеки от нас е индивид. Като индивид, аз имам своите специфични грехове, с които да се боря, а вие имате своите. Соломон в молитвата си при освещаването на храма мъдро каза: „Каквато и молитва ... да бъде направена от някого, или от целия Твой народ Израел ... всеки знае язвата на собственото си сърце“ (1 Царе 8:38 NKJV). Нека всеки от нас да попита Господа: „Какво ми казваш чрез Твоето Слово? Кой грях ме оплита и ме възпира да бягам във вярата, както Ти искаш да бягам?“
И все пак, когато човек внимателно чете Посланието до Евреите, има един грях, който изглежда се откроява многократно. Тези вярващи бяха под натиск да се отвърнат от Христос в слава, невидим за човешкото око, и да се върнат към юдаизма с всичко, което привличаше сетивата: традиция от пророци, ангели и дадени от Бога водачи; впечатляващо свещенство, жертви и място за поклонение; и поредица от герои, които бяха угодили на Бога. В цялото това писмо най-доброто, което юдаизмът можеше да предложи, е противопоставено на Христос. Заключението е, че Христос е по-добър от всичко, с което може да бъде сравнен.
Но Той не можеше да бъде видян. Юдаизмът произхожда от Бога и предлагаше това, което беше видимо и осезаемо. Христос е абсолютно реален, но трябва да бъде възприет чрез вяра. Бог някога беше извел Израел от Египет, но не ги въведе веднага в Обетованата земя. Пустинята не течеше с мляко и мед. Тя беше изпълнена с трудности. Многократно Израел беше готов да се откаже от надеждата, която Бог им беше поставил, и да се върне в Египет. Опитът означаваше повече за тях от вярата. Техният голям обсаждащ грях беше неверието.
Докато всеки индивид може да има тежести (неща, безвредни сами по себе си, но пречки за бягане в състезание) да отхвърли и своя собствен конкретен грях, срещу който да се бори, този грях на неверието беше големият проблем и за тези новозаветни еврейски вярващи. Евреи 11 им представя факта, че многото герои, които те обичаха и уважаваха, всички бяха характеризирани с вяра. Очите им бяха насочени към цел. За християнина целта и примерът е Христос. Той бягаше в състезанието с вяра и не се отклони. Пред Него имаше радост. Нашите очи сега трябва да бъдат насочени към Него. Яков и старейшините в Йерусалим бяха казали на Павел: „Виждаш ли, брате, колко много хиляди евреи са повярвали, и всички те са ревностни за Закона“ (Деяния 21:20). Колко по-добре би било за тях да имат фокуса си върху Христос, а не върху закона! Но беше по-лесно, човешки казано, да се занимават с видимото, осезаемото и традиционното, отколкото да бягат в състезанието с издръжливост, гледайки към Исус. По този начин имаше по-малко страдание за тях.
Ами ние? Готови ли сме да страдаме от трудности в състезанието на вярата? Не изглежда ли по-лесно да следваме традиционните пътища, които виждаме много други християни да следват, отколкото да фиксираме очите си върху Исус и, подобно на Него, да вървим по пътя на послушанието на Божието Слово? Вярата никога не е била лесна, но в дългосрочен план е чудесно възнаграждаваща!
