Контекстът на нашето ликуване
Псалми 113-118 са жизненоважна част от Пасхалната Хагада, което означава „разказване“ или „история“ на Пасхата. Те са били пети по време на празнуването на Пасхата. Тези псалми са били наричани още Египетски Халел, защото са били пети в храма, докато са били принасяни пасхалните агнета. Докато практиките са варирали, Псалми 113-114 са били пети в началото на пасхалното празнуване, докато 115-118 са били пети в неговия край.
Псалми 115-118 най-вероятно са били „химнът“, за който се споменава, че е бил изпят от Исус и Неговите ученици в края на тяхната пасхална вечеря, когато са отишли на Елеонския хълм (Марк 14:26). Те са били последните псалми, изпяти от нашия Господ.
Псалми 113-118 са незабравимо празнуване на великите Божии дела по избавлението на Неговия народ от египетско робство. Пророчески, те също така сочат към избавлението, което ще дойде чрез пролятата кръв на „Божия Агнец, Който отнема греха на света“ (Йоан 1:29 NKJV). Тези псалми стават част от еврейската семейна богослужебна литургия и са били централна точка за хваление, поклонение и благодарност на всеки благочестив евреин по време на Пасхата.
Сред многото славни мисли, изложени в тези псалми, 118:24 може би е най-известният: „Това е денят, който Господ е създал; ще се радваме и ще се веселим в него.“ Християните често го рецитират в началото на всеки ден, но в своя контекст този конкретен стих не е за който и да е ден, а за онзи специален ден, когато „камъкът, който строителите отхвърлиха, стана глава на ъгъла“ (118:22) – денят, в който Исус, Божият Агнец, умря за нашите грехове.
Това е денят който Господ е създал! Нека се радваме и да се веселим в него. Защо? Защото „Господ е направил това, и то е чудно в нашите очи“ (118:23 NIV). Това е контекстът на нашето пасхално празнуване.
