Няма по-чудесна тема от тази — „Божието търпение.“ Помислете за изминаването на векове през които това търпение е продължило 6000 години! Помислете за множествата които са били обект на него — милиони и милиони, в последователни климати и векове! Помислете за греховете които през цялото това време са изпитвали и изморявали това търпение — техния брой — тяхната гнусност — тяхното утежняване!
Световната история е последователна история на беззаконие — продължително предизвикателство към търпението на Всемогъщия! Църквата, като слаб ковчег, хвърлен върху могъщ океан от неверие; и все пак светът, с неговите тежести, все още е пощаден! Викът на неговите грешни милиони в този момент влиза „в ушите на Господа Всемогъщи“ и все пак, „за всичко това,“ Неговата ръка на милост е „все още протегната!“
И кой е този Бог на търпението? Това е Всемогъщото Същество, което може да порази тези милиони за миг; което може, с един дъх, да унищожи света — не, което не би изисквало никакво положително или видимо проявление на Неговото всемогъщество, за да постигне това — а просто да оттегли Своята поддържаща ръка!
Разбира се, от всички примери за силата на Всемогъщия, няма по-чудесен или изумителен от „Божията сила над Себе Си.“ Той е „бавен към гняв.“ „Съдът е Неговото странно дело.“ Той „показва милост към хиляди.“ Бог търпи 1500 години, от Моисей до Исус, с неверието на Израел ; и все пак, както отбелязва един писател, „Той говори за това като за един ден.“ „Цял ден протягах ръцете Си към непокорен и упорит народ.“ Какво обяснение за тази нежност? „Моите мисли не са вашите мисли, нито са вашите пътища Моите пътища — казва Господ!“
Вярващи, колко голямо е било Божието търпение към вас! В неспасеното ви състояние, когато бяхте скитник от Неговото стадо, с каква неуморна любов Той ви преследваше; въпреки цялата ви своенравност; никога не спираше преследването „докато не ви намери!“ Помислете за вашето припадане и умора след обръщането — вашите постоянно променящи се състояния и чувства — отливите и приливите в прилива на вашата любов; и все пак, вместо да ви предаде на вашата собствена извратена воля, Неговият език относно вас е: „Как мога да те изоставя?“ През целия живот вашият Бог-Спасител е стоял и чукал на вратата ви; и Неговата нагласа все още е същата: „Ето, Аз стоя!“
Как търпението на Исус трябва да ме накара да бъда покорен под изпитание! Щом Той толкова дълго е търпял с мен, няма ли аз да „търпя“ с Него? Когато мисля за Неговото търпение под много по-тежък кръст, мога ли да роптая — когато Той не роптаеше! Не, ще спра всяка роптаеща мисъл и ще погледна нагоре, с доверчива привързаност, към „Бога на всяко търпение,“
Ще легна и ще спя в мир, защото само Ти, Господи, ме караш да живея в безопасност! (Псалм 4:8)
