„Сине човешки, покажи дома на Израилевия дом, за да се засрамят от беззаконията си; и нека измерят образеца. И ако се засрамят от всичко, което са сторили, покажи им формата на дома, и устройството му, и изходите му, и входовете му, и всичките му форми, и всичките му наредби, и всичките му форми, и всичките му закони; и напиши го пред очите им, за да пазят цялата му форма, и всичките му наредби, и да ги изпълняват. Това е законът на дома“ (Езекиил 43:10–12). За праведността се говори по различни начини в Писанието и е от съществено значение да осъзнаем това, ако искаме да разберем Божиите мисли по този въпрос. Има Божия стандарт за праведност, който човек в плът никога не може да достигне, защото Бог е казал: „Няма праведен, нито един.“ Само Един, благословеният Син Божий в плът, напълно отговори на Божията воля; всяка Негова мисъл, дума и действие бяха за Божия слава и удоволствие. Той напълно заслужава името „Исус Христос Праведният“ (1 Йоан 2:1).
И все пак, в Псалмите често се говори за „праведните“, защото е имало такива, които са се стремели да вършат това, което е правилно в Божиите очи, и макар да не са отговаряли съвършено на Божия ум, както Неговият благословен Син в човешка плът, те са били истински Божии деца. Божествената природа в тях е пораждала желание да угодят на Бога; и като деца на вярващия Авраам, вярата им е била счетена за праведност.
След това имаше такива като владетеля, който в Лука 18 можеше да каже относно заповедите на Закона: „Всичко това съм пазил от младостта си.“ Такъв беше Савел от Тарс, който писа за себе си, че „относно праведността, която е в закона“, той беше безупречен (Филипяни 3:6). Едва когато Господ поиска от владетеля да продаде всичко, което имаше, и да даде на бедните, стана очевидно, че той не обичаше ближния си като себе си; и едва когато Савел почувства пронизващата заповед: „Не пожелавай“, той осъзна, че не изпълняваше праведните изисквания на Закона. Има много, които хората не биха могли да осъдят за неправедност по стандарта на Закона, но най-праведните от този вид, когато бъдат доведени в присъствието на Господа, биха трябвало да признаят: „Всичките ни праведности са като мръсни дрипи“ (Исая 64:6).
Има и човешкият стандарт за праведност, за който Писанието говори, където се казва: „Защото едва ли някой ще умре за праведен човек“ (Римляни 5:7). Хората не са готови да положат живота си за някой, който изисква това, което другите му дължат, както и винаги да плаща това, което той дължи на другите. Някои биха могли да положат живота си за филантроп, който е направил много за другите; но нито човешката праведност, нито филантропията могат да заслужат Божието благословение. За да имаме Божието благословение, трябва да имаме Божията праведност, която е в Христос, чрез вяра „в Този, Който възкреси Исус, нашия Господ, от мъртвите, Който беше предаден за нашите престъпления и беше възкресен за нашето оправдание“ (Римляни 4:24–25).
„Плодът на праведността“ не е съдебният аспект на праведността, който заема началните глави на Посланието до Римляните, а по-скоро практическото изразяване на божествения живот в онези, които са били оправдани в Христос; проявлението на чертите на благодат и красота, които са били видени в тяхната пълнота и съвършенство в живота на Господ Исус на земята. За плодоношението често се говори в Писанието, а в Новия Завет то е „чрез Исус Христос“, резултат от грижата на Отца и „плод на Духа“. Всички три Лица на Божеството са загрижени за производството на плод, зрялото изразяване на божествения живот в Божиите светии.
Посяването на плода на праведността
Апостол Яков се позовава на плодоношението няколко пъти в своето послание, като ни казва в глава 3, че „мъдростта отгоре“ е „пълна с милост и добри плодове“. Сред тези добри плодове е „плодът на праведността [който] се сее в мир от онези, които правят мир“ (Яков 3:17–18). Нашият апостол би искал да осъзнаем важността на сеенето във връзка с производството на този скъпоценен плод за Бога; и той ни казва, че той се сее за онези, които правят мир. Господ на земята каза: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Матей 5:9). Бог няма удоволствие от онези, които не обичат мира, защото Той е „Бог на мира“, и едно от седемте неща, които Той мрази, е „онези, които сеят раздори между братя“ (Притчи 6:19).
В създаването на мир ние придобиваме характер от Христос, Който в Своята уникална и върховна жертва „създаде мир чрез кръвта на Своя кръст“. Бдителен враг винаги се стреми да смути Божия народ и Писанията свидетелстват за многото и разнообразни начини, по които той извършва своята омразна работа. Но Бог би искал да бъдем винаги бдителни и с дадена от Бога мъдрост да разпознаваме и да се стремим да премахваме с любов всичко, което би попречило на насърчаването на мира сред светиите. Колко благословено беше Господ ангажиран в тази благодатна работа, когато учениците Му спореха помежду си кой ще бъде най-велик, и колко благословено беше Неговият пример последван от апостол Павел в грижата Му за църквата. Създаването на мир не означава да имаш мир на всяка цена, а по-скоро поддържането на всичко, което е според Божията воля, и отхвърлянето на всичко, което е против Неговата воля и свята природа на любов. Плодът на праведността не можеше да бъде посят там, където праведността беше пренебрегната или отхвърлена, но където мирът беше създаден чрез проявлението на божествената природа и отхвърлянето на всичко, което е от плътта.
Но мирът е и почвата, в която се сее плодът на праведността, плодородната почва, в която душата в общение с Христос е вкоренена, както Той каза на Своите преди да напусне този свят: „Мир ви оставям, Моя мир ви давам.“ Само онези, които се наслаждават на Неговия мир, могат да правят мир, и за такива се сее плодът на праведността.
Праведността и мирът не се срещат само тук. В Псалм 85:10 е писано: „Праведност и мир се целунаха“; и колко правилно е това приложено към Христовия кръст. Отново в Ефесяни 6, „нагръдникът на праведността“ е последван от „и нозете ви обути с готовността на благовестието на мира“. Те също са свързани в следващото Писание, което ще разгледаме, „мирният плод на праведността“.
Производството на плода на праведността
Нашето време на земята е не само за сеене на плода на праведността, но и за неговото производство, и това е изведено в Евреи 12, където четем, че чрез бащиното наказание се получава „мирният плод на праведността за онези, които са упражнявани чрез него“ (Евреи 12:11). Колко благословено е, когато плодът на праведността се ражда от светиите във времена на изпитания, чрез дълбоко упражнение на душата.
Всяко изпитание, през което преминаваме, трябва да бъде прието от ръката на любящ Баща, Който желае да изяви в нас прекрасните черти, които се проявиха в съвършенство в живота на Исус; защото това наистина е плодът на праведността. Той винаги вършеше това, което беше правилно в Божиите очи, и това е, което Бащата търси в живота на Своите деца.
Винаги съществува опасността да презираме или да припадаме под наказанието, вместо да бъдем покорни и упражнявани. Знанието за нашата връзка с Бога и за любовта и мъдростта, които движат всички Негови действия с нас, ще ни даде възможност да издържим, докато сме наказвани от Отца. Можем да бъдем напълно уверени, че Той има предвид нашата полза, което ще донесе голяма и трайна духовна печалба за нас; и че Неговото желание е да ни направи по-подобни на Себе Си като участници в Неговата святост.
Както при сеенето на плода на праведността, така и при неговото производство той е свързан с мира. Упражнението ще донесе „мирния плод на праведността“. Мирът ще изпълва сърцето, докато плодът се ражда, дори ако условията и обстоятелствата, през които преминаваме, не са „радостни, а скръбни“. Благословеният Господ премина през постоянни изпитания и скърби, докато беше на земята, защото Той беше „Човек на скърби и познат със скръбта“. Нямаше нужда от наказание при Него, защото всичко в Него беше чистота и съвършенство, но, преминал през скръб като Човек, Той е способен да влезе съчувствено във всички наши скърби, и Този, Който винаги е заповядвал, научи послушание чрез нещата, които претърпя. И все пак във всичките Си страдания и скърби мир изпълваше сърцето Му, докато, като Истинската Лоза, постоянно имаше пълнотата на плода на праведността за удоволствието на Своя Бог и Отец. И какво удоволствие има за Отца да вижда същия скъпоценен плод, роден в Неговите деца, както Синът каза на Своите ученици: „В това се прославя Моят Отец, да принасяте много плод; така ще бъдете Мои ученици“ (Йоан 15:8).
Проявата на плода на праведността
Молитвата от Филипяни 1 гледа напред към „Христовия ден“ и писателят изразява желанието светиите „да бъдат чисти и без препънка“ за него, след което добавя: „като сте изпълнени с плода на праведността, който е чрез Исус Христос, за Божия слава и хвала“ (стихове 10,11). В Христовия ден ще има проява в слава на плода на праведността, който е бил посят в мир и произведен чрез любящата бащина ръка на наказание.
Тази молитва, докато гледа напред към деня на Христовата слава, в който Неговите ще имат дял с Него, също така разглежда духовните условия, при които се ражда плодът на праведността, в който Апостолът би искал да бъдем съвършени. Първо, Павел желае любовта на светиите „да изобилства все повече и повече в пълно знание и всяка интелигентност“. Любовта на светиите във Филипи е била изразена в посрещането на нуждите на затворника на Господа, и неговата благодарност към Бога и към тях се проявява в молбата му към Бога техните привързаности постоянно да изобилстват в пълното знание, което християнството им е дало, и в божествената интелигентност, която би насочила правилно изливането на тяхната изобилна любов.
Ако привързаностите не са правилни пред Бога и не са контролирани от познанието за Него и духовната интелигентност, която Той дава, ние не можем да формираме правилна преценка за всичко, с което трябва да се сблъскаме, независимо дали в нашия индивидуален живот или в делата на Божието събрание; нито можем да одобряваме или да търсим скъпоценните неща, които са били придобити за нас чрез смъртта на Христос. И само когато се стремим към небесните неща, които са в Христос, можем да бъдем „чисти и без препънка“ с оглед на Христовия ден. В техните упражнения, чрез които светиите са способни да живеят за Христос, се ражда плодът на праведността, и този божествен плод е „чрез Исус Христос“. Не намираме ли това също така преподадено от Господа в Йоан 15, където Той казва на Своите ученици: „Пребъдвайте в Мене и Аз във вас. Както клонът не може да даде плод от само себе си, ако не пребъдва в лозата, така и вие не можете, ако не пребъдвате в Мене“ (Йоан 15:4). Нашите упражнения никога не биха могли да произведат нищо за удоволствието и славата на Бога без зависимост от Христос. Трябва постоянно да черпим от ресурсите, които са в Него, за да може Неговият живот да бъде изразен в нас.
Денят на Христос ще покаже славата на Този, Когото хората отхвърлиха, и всички светии ще бъдат показани с Него като плод на Неговата работа на кръста за Божия слава; и в същата тази слава ще бъде показан плодът на праведността, който е бил посят и произведен в светиите в разнообразието на техните обстоятелства, условия на живот и упражнения, докато преминават през този свят. Но целият този скъпоценен плод, в който Отец намира наслада, е плод на Духа, плод на любящата грижа на Отца за Неговите синове и плод на Христовите ресурси от дясната ръка на Бога, от които Неговите са черпили, докато са вървели по пътя на поклонника.
