Съдийските престоли
В Писанието са пророкувани редица съдби. Четем за съдийски престол във 2 Коринтяни 5:10 и в Римляни 14:10-12. Преводът на Кинг Джеймс има „съдийския престол на Христос“ и на двете места, но Дарби (JND) и повечето съвременни преводи имат „съдийския престол на Бога“ във втория случай. Те наистина може да са просто различни аспекти на едно и също нещо, но тъй като в Писанието се говори за тях поотделно, те ще бъдат третирани по същия начин в тази статия.
Съдбите при великия бял престол (Откровение 20:11-15) и при разделянето на овцете и козите (Матей 25:31-46) не трябва да се бъркат със съдийския престол на Христос и съдийския престол на Бога. Разделянето на овцете и козите е съдът на народите (ст. 32), който се случва, когато Христос установи Своето хилядолетно царство, докато съдът при великия бял престол е за физически възкресените (Йоан 5:28-29), но духовно мъртви невярващи. Тези невярващи са осъдени да прекарат вечността в огненото езеро (Откровение 20:11-15) като следствие от греховете си. Вярващият не трябва да се страхува от нито един от тези съдби, защото „сега няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус“ (Римляни 8:1 ESV). Защо? Просто защото Христос вече е понесъл нашето осъждане!
Съдийският престол на Бога
В Римляни 14:1-12 ни е казано: „Всички ще застанем пред съдийския престол на Бога.“ Сред нещата, които трябва да се разгледат тук, е всяко осъдително отношение, което имаме към християнски брат или сестра, чието мнение по несъществени въпроси се различава от нашето. Това, което е наистина важно, е дали действията, произтичащи от нашите тълкувания, почитат Господа (ст. 18).
В деня на съда хората ще дадат сметка за всяка небрежна дума, която изрекат (Матей 12:36).
Без съмнение сме виновни за това, че сме казали или направили неща, които не сме осъдили и изповядали, докато сме били тук на земята. Тогава в нашето променено състояние (1 Коринтяни 15:52) със сигурност ще можем да съдим всяка дума и дело в светлината на Божията присъда за тях.1 За нас няма да остане неосъден грях (виж Римляни 8:1).
Съдийският престол на Христос
При този съд (2 Коринтяни 5:10) ще има оценка на стойността за Господа на служението на всеки вярващ и определяне на естеството на заслужената награда. Писанието казва, че ще се явим там, „за да получи всеки според това, което е извършил в тялото, било то добро или зло.“ Това няма нищо общо с наказание за грях, защото думата „зло“ в този пасаж, според най-автентичните ръкописи, е думата фаулос, означаваща безполезна, а не какос, която означава лошо в смисъл на „зло по характер.“2
В 1 Коринтяни 3:10-15 апостол Павел обсъжда оценката на нашите дела по отношение на ефекта на огъня върху материалите, които влагаме в „Божията сграда“. Основата на тази фигуративна сграда е Исус Христос – основа, която Павел е положил и върху която други строят. Той увещава всеки от нас, казвайки: „Нека всеки внимава как строи върху нея... Делото на всеки ще бъде... разкрито от огън, и огънят ще изпита какво е делото на всеки.“
Ценните „злато, сребро и скъпоценни камъни“ във фигурата ще оцелеят огъня, докато много по-малко ценните „дърво, сено и слама“ ще бъдат погълнати. Цялото дело на вярващия може да бъде изгорено като на човек, който губи всичките си притежания при пожар, но самият този човек „ще бъде спасен“ (3:15).
Сградата във фигурата е Църквата, Събранието, което се състои от всички вярващи, в които ние, „като живи камъни, се изграждаме в духовен дом“ (1 Петрово 2:4). „Живите камъни“ са хора, а не усилия. Ето как се добавят те: Нашият Господ ги привлича (Йоан 12:32), Духът дава живот (6:63), а тяхното идване при Христос за спасение е резултат от делото на Отца (ст. 44). Растежът на Църквата е дело на Троицата! Всичко, което правим, е да добавяме златни, сребърни и скъпоценни каменни украшения, които носят слава на Бога (1 Коринтяни 10:31).
Какви са делата, които не носят слава на Бога и изгарят в огъня на съда? Те са като дървени дъски, бали сено или купища слама, които използваме за изграждане на прегради или пристройки. Преградите са вътрешните разделения, основани на несъществени неща, които хората са се трудили да поддържат от установяването на първоначалната Църква (Деяния 2). Какъв ден ще бъде, когато всички тези безполезни неща изчезнат и това, което остане, ще носи слава на нашия Господ!
Какъв ефект трябва да има това знание върху нас?
Всеки от нас, който знае, че Господ Исус „ни избавя от идващия гняв“ (1 Солунци 1:10), има отговорността да говори за това избавление с хората около нас. Нашият Господ има различен начин за всеки да направи това – „като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, нека ги използваме“ (Римляни 12:6). Също така, „нека вече не се съдим един друг, а по-скоро да решим никога да не поставяме препънка или пречка пред брат“ (14:13).
Всички ние строим върху основата, която вече е положена, Исус Христос, и „всеки трябва да внимава как строи върху нея“ (1 Коринтяни 3:10). Ще получим награди за това, което сме направили, и след това ще ги хвърлим пред „Този, Който седи на престола“ (Откровение 4:10). В крайна сметка, заслужените неща, които правим, се правят със силата на Този, Който живее в нас, нали?
Никой вярващ никога не трябва да се страхува да се яви пред който и да е съдийски престол в Писанието. Господ Исус пое върху Себе Си на кръста цялата болка, наказание и възмездие за нашия грях и грехове. Ние ще се радваме заради всичко, което Духът е направил, докато Той ходатайства за нас (Римляни 8:26) и заради това как Бог чрез Своята божествена сила и мъдрост е направил всичко „да работи заедно за добро“ за нас (ст. 28). Ще сме срещнали Господа във въздуха и „винаги ще бъдем с Господа“ (1 Солунци 4:17). „В [Неговото] присъствие има пълнота от радост... [и] наслада завинаги“ (Псалм 16:11).
КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ
- Писанието не уточнява точно къде се извършва съдът.
- Вайн, У. Е., Тълковен речник на новозаветните думи, том II, стр. 50,51; Oliphants, LTD.
