ВЪПРОС: Моля, помогнете ми да разбера следните закони в Новия Завет: закон на свободата (Яков 1:25); и закон на Духа, закон на греха и закон на смъртта (Римляни 8:2).
ОТГОВОР: Нека първо да разгледаме накратко какво обикновено си мислим, когато четем за закона в Библията. Веднага се сещаме за Десетте Божи заповеди (Изход 20:2-17), които изрично казват: „Да не“ или „Да не правиш“. Към тях Бог даде на Своя народ, израилтяните, наредби относно жертви, празници и други религиозни въпроси, както и подробни инструкции, регулиращи ежедневните им взаимоотношения в живота. По този начин Бог изложи как искаше Неговият избран народ да живее живота си, за да Му угоди. „Прави това и ще живееш“ (Лука 10:28 NKJV), всъщност означаваше: „Ще живееш дълго на земята“.
Разглеждахме конкретно това, което често наричаме „Мойсеевия закон“. Бог даде този закон на Израел по време на пътуването им през пустинята, след като бяха освободени от робство в Египет; това е записано в Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Разглеждайки този закон, Яков 2:10 коментира: „Който опази целия закон, а съгреши в едно, той е виновен за всичко.“ Нарушаването дори на една заповед прави човека нарушител на закона, престъпник. В допълнение към това, Господ Исус посочи в Матей 5, че можем да съгрешим дори в мислите си. Яков 4:17 ни казва: „Който знае да прави добро и не го прави, за него е грях.“ Наистина, освен нашия благословен Господ Исус Христос, Божият Син, Който стана Човек, за да може да умре за нас, никой никога не е спазвал закона съвършено.
Целият Стар Завет, обаче, ни казва повече от това: „Душата, която греши, тя ще умре“ (Езекиил 18:4,20). Забележете, „която греши“. Да грешиш е повече от да нарушиш закона, защото човечеството е грешило дълго преди да бъде даден законът – толкова много, че Бог изпрати потопа, за да унищожи поквареното, насилствено, нечестиво човечество от лицето на земята (Битие 6–8). Целият Стар Завет ясно заявява: „Душата, която греши, тя ще умре.“ Римляни 3:22-23 обобщава около 4000 години човешка история в краткото изречение: „Защото няма разлика; понеже всички съгрешиха и не достигат до Божията слава.“ Глава 6:23 добавя: „Защото заплатата на греха е смърт.“ Това е законът на греха и смъртта, принципът, че когато грешим – а като грешници е наша природа да грешим – резултатът неизбежно е смърт. Сами по себе си сме безсилни да променим това, дори ако бихме искали да го направим.
Тази смърт е преди всичко духовна смърт. Бог каза на Адам: „В деня, когато ядеш от [дървото за познаване на доброто и злото], непременно ще умреш“ (Битие 2:17). След като изядоха от забранения плод, нашите първи родители не умряха веднага физически. Обаче, те се уплашиха, когато чуха гласа на Бога в градината и се опитаха да се скрият от Него. Преди да бъдем спасени, бяхме мъртви в престъпления и грехове, Ефесяни 2:1 ни казва, но стихове 2-3 продължават да описват как някога сме ходили в тези грехове. Това беше преди Бог по благодат да ни спаси, като ни направи „живи заедно с Христос“ (ст.5). Животът на човека, който ходи в грях, рано или късно завършва с физическа смърт. Чудесното изключение от това за вярващите ще бъде грабването, когато Господ внезапно ги вземе всички при Себе Си (виж 1 Солунци 4:13-18).
Човекът, който е повярвал в Господа, е в Христос Исус и за него сега няма осъждение (Римляни 8:1). Той „е преминал от смърт към живот“, според Йоан 5:24. „Законът на Духа на живота в Христос Исус го е освободил от закона на греха и смъртта“ (Римляни 8:2). Светият Дух живее в него, давайки му свобода, радост и разум, като му позволява да угоди на Бога. Той не просто има желанието, но сега има тази нова сила да бъде угоден на Бога. Божият Дух работи последователно за тази цел в живота му.
Вярно е, че вярващият все още има старата си природа, наречена „плътта“, в себе си, която се бори срещу Духа. Но Духът се бори срещу плътта, желаейки да води вярващия по правилни пътища, които угаждат на Господа. На кого ще се предадеш сега?
Законът на свободата споменат в Яков 1:25, потвърждава това. Когато все още бях изгубен грешник, имах само старата природа, която угаждаше на себе си, защото тези, които са в плътта, не могат да угодят на Бога. Дори добрите дела, които невярващият върши и които впечатляват човека, са мъртви дела пред Бога. Исая 64:6 ясно заявява: „Всичките ни праведности са като мръсни дрипи.“ Те със сигурност не са подходящи да бъдат предложени на свят Бог, за да спечелят Неговото приемане. Обаче, законът на свободата ми предлага възможността да избера да угодя на Бога, да бъда изпълнител на това, което Бог ни поставя пред нас в Своето Слово. Слава Богу, вярващият вече не е роб на греха, но чрез Божия Дух той може да избере да прави онези неща, които Му угаждат! Нека ние, вярващите, да използваме този закон на свободата за благословение!
