Господната вечеря във връзка със събранието
В последната част пред нас бяха „външните“ ефекти на Господната вечеря – поведението, което трябва да се вижда у хората, които са в общението на Господната смърт. Сега разглеждаме нещо, свързано с вътрешното място и това, което се наслаждава там. Същите лица, но сега в кръга на онези, където е позната Неговата любов, където има такива, които се стремят вярно да Му отговарят, и където Той би дошъл сред Своите и би изпълнил сърцата с „радостта, която носи Неговото присъствие, неговата топлина и веселие“, както казва химнописецът. Жизненоважно е за ясното разбиране на тези пасажи да се признае, че 1 Коринтяни 10 е индивидуален, докато тук имаме колективното, в събранието.
За съжаление, именно провалът на коринтянските светии накара апостола да изложи прекрасните истини във връзка с Господната вечеря. Той започва тук и продължава в глави 12-14, великите принципи на събранието.
Но преди всичко научаваме за реда и мястото на разчупването на хляба. Това разграничение със сигурност ни призовава да обърнем внимателно внимание и да дадем на този въпрос правилното му място. Отбелязваме в Деяния 20, че основната цел на събирането на християните в Господния ден е била да разчупят хляб, а други неща са следвали.
Целта на нашето събиране
Преди това разгледахме историческите подробности, изложени в Лука 22, а сега представяме някои практически мисли.
Преди всичко ние се събираме, за да си спомним за Него – човекът няма място тук – Господ Исус и Неговата любов са върховни. Ние сме събрани като „Негови братя“, тези, свързани с Него във възкръснал живот, тези, в които Той е вдъхнал живот; и на такава отличителна основа, че нашето състояние, обстоятелства и история нямат място.
Ние сме в Неговото присъствие – събрани при Него, Този, Който беше мъртъв, но е жив завинаги – и в осъзнаването на Неговата любов, която Го накара да даде Себе Си. Няма ли сърцата ни да преливат от хвала и обожание в резултат на това, че отново виждаме Неговите ръце и страна? Вижте Йоан 20:20: „Учениците се зарадваха, като видяха Господа.“ Сега Той ни води сред събранието да се покланяме на Отца (Псалм 22:22). Може би Евреи 2 допълва цитата: „Защото както Този, Който освещава, така и онези, които са осветени, всички са от един; поради което Той не се срамува да ги нарича братя, казвайки: Ще възвестя Твоето име на братята Си; сред събранието ще пея Твоите хвали.“
Нашият възкръснал Господ да ни въведе в онази сфера на божествена любов, където се проявява сърцето на Отца: „Всичко, което има Отец, е Мое“ (Йоан 16:15), и „Аз им изявих Твоето име“ (Йоан 17:26).
Със сигурност размишлението за любовта на Отца би извлякло от онези сърца, докоснати от божествена любов, поклонение. „Отец търси… поклонници“ (Йоан 4:23). Разчупването на хляба, „показвайки Неговата смърт, докато Той дойде“, насочва умовете и сърцата ни назад и напред. Ние поглеждаме назад и си спомняме, че сме идентифицирани с Неговата смърт, Неговото отхвърляне тук в този свят и нашето общение с Него в тази смърт. Колко благословено е да размишляваме, докато гледаме напред, „докато Той дойде“. Той ще дойде със сила и голямо величие и всяко око ще Го види. Той ще царува от реката до края на земята и всички народи ще Го наричат благословен. Колко прекрасно е, че Той ще ни има в общение със Себе Си в онзи ден. Ние ще бъдем с Него; ще бъдем свързани с Него като Негова съпруга – какво партньорство или общение! Не ни ли води това да влезем в целия Божи съвет?
Тържествено предупреждение
Преди да приключа тези бележки, добре е да спомена стихове 27-30. Със сигурност напълно осъзнаваме достойнството, което се дължи на нашия благословен Господ. Той би искал да бъдем в общението на Неговата смърт, където цялото себе си е било осъдено. Тук коринтяните се провалиха; те позволяваха на плътта да действа. Външно, изповядвайки, че си спомнят за Него, но в действителност давайки възможност на желанията на плътта да действат. Така се вижда тъжният резултат, в слабост, болест и дори смърт. Може би специфичният коринтянски провал не е това, което може да ни характеризира, но със сигурност принципът, изложен тук, трябва да изпрати ясно предупреждение да избягваме всичко, което би довело до такова състояние.
Заключение
Нека Господ Исус, чрез силата на Светия Дух, ни даде по-голяма оценка за тази прекрасна привилегия да си спомняме за Него при разчупването на хляба. Нека това ни извлече от този свят и ни даде по-голямо желание да бъдем намерени тук в общението на Неговата смърт, докато Той дойде.
