„В началото беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог... И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме Неговата слава, слава като на Единородния от Отца, пълен с благодат и истина... Никой никога не е виждал Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го е обяснил.“ Йоан 1:1,14,18 NASB
За децата Коледа са играчки. За студентите е ваканция. За търговците е пари. За майките е семейство. За бащите са сметки. За мнозина е суматоха! Коледа означава много различни неща за различни хора. Сред цялата суматоха на сезона е трудно да се усети слабото пробождане на съвестта, което казва: „Спомни си истинското значение на Коледа.“
Какво е истинското значение на Коледа все пак? За какво всъщност става въпрос? Скрито ли е истинското значение в идеята да се стремим да даваме, а не да получаваме? Открива ли се истинското значение, когато човек открие, че Коледа не е празник, а свят ден? Или истинското значение на Коледа се разбира просто като рожден ден на Исус? Всички тези идеи са добри и произтичат от основната истина за Коледа, но нито една не стига до същността на въпроса. Йоан 1:14 ни дава истинското значение на Коледа: „Словото стана плът.“ Ето за какво става въпрос!
Исус беше и е Словото! Думите са това, което използваме, за да изразим нашите мисли и намерения. В личността на Христос умът и сърцето на Бога бяха напълно изразени. През цялата история Бог е говорил на човека по много различни начини, като сънища, видения и ангели. Но сега Той ни е говорил в личността на Своя Син (Евреи 1:1-2). Исус е върховното Божие откровение за човека. Няма какво повече да се каже! Той е Божието последно Слово.
Но Коледа носи със себе си много трудни въпроси. Откъде знаем, че има Бог, Който е милостив, когато тероризмът застрашава нашата сигурност и щастие? Откъде знаем, че има Бог, Който обича човека, когато замърсяването и войните застрашават самото ни оцеляване? Откъде знаем, че има Бог на истината, когато честността и моралът са се сринали? Знаем, защото Бог се е обявил в Исус!
Въпреки че не можем да отговорим на всички въпроси, ние знаем, че Исус Христос е Божието Слово. Йоан 1:18 ни казва, че макар никога да не сме виждали Бога, всичко, което трябва да знаем за Бога, е било обявено или обяснено в Исус. Неоспоримият исторически факт, че Исус въплъщаваше любов, благодат и истина, ни разкрива дълбините на Божието сърце въпреки всички трудни въпроси. Когато „Словото стана плът“, Бог се разкри като „пълен с благодат и истина.“
Йоан 1:1 изяснява всякакви съмнения, които може да имаме относно това кой всъщност е Исус. Първо, заявено е Неговото вечно съществуване: „В началото беше Словото.“ Витлеем не е бил началото – Божият Син винаги е бил. Помислете колкото се може по-назад във времето и Словото вече е било там. Второ, имаме заявено Неговото истинско Божество: „Словото беше Бог.“ Вечният Син Божий по никакъв начин не е по-нисш от Бога. Той е описан като „Единороден Син.“ Това не означава, че Той е произлязъл от Бога. Това означава, че като вечен Син Божий Той е Бог по самата Си природа – Божество до сърцевината. И това не може да се каже за никой друг човек. Трето, имаме заявена Неговата отделна личност: „Словото беше у Бога.“ Тази кратка фраза ни предпазва от мисълта за Словото като просто „разширение на Божия ум.“ Словото е отделна личност в Троицата. Именно във Витлеем Словото, вечният Син Божий, стъпи във времето и стана Човекът на историята.
„Словото стана плът и живя между нас.“ Вечният Син Божий стана Човек и живя на земята. Невероятно! Чудесно! Свято! Истинско! Това беше Въплъщението. Младенецът, роден във Витлеем и наречен Исус, беше едновременно Човекът на историята и вечното Божие Слово. Той живя между нас и от любов даде живота Си на кръста за нас. Сега Исус, Божият Син, станал Човек, живее! „Словото стана плът, и това въплъщение не свърши с Възкресението. Исус не се върна към Своето предвъплътено състояние, когато се възнесе при Отца. Той сега е прославен на Небето и ние ще Го видим някой ден. Това, че Бог стана Човек завинаги, е истинското значение на Коледа.
