Бих се спрял за малко на Христовия кръст в неговите две велики, фундаментални фази, или с други думи, кръстът като основа на:
Нашия мир и нашето поклонение, нашето ученичество и нашето свидетелство. С други думи, връзката ни с Бога и връзката ни със света. Ако като осъден грешник погледна кръста на нашия Господ Исус Христос, аз виждам в него вечната основа на моя мир.
Виждам моя „грях“ отстранен, що се отнася до неговия корен или принцип, и виждам моите „грехове“ понесени. Виждам, че Бог наистина е „за мен“, и то в самото състояние, в което моята осъдена съвест ми казва, че съм.
Кръстът разкрива Бога като приятел на грешника. Той Го разкрива в този най-чуден характер като Праведния Оправдател на най-безбожния грешник. Сътворението никога не би могло да направи това. Провидението никога не би могло да направи това. В него мога да видя Божията сила, Неговото величие и Неговата мъдрост; но какво, ако всички тези неща се обърнат срещу мен? Погледнати сами по себе си, абстрактно, те биха били такива, защото аз съм грешник: и сила, величие и мъдрост не биха могли да отстранят греховете ми, нито да оправдаят Бога в приемането ми.
Въвеждането на Кръста обаче променя изцяло аспекта на нещата. Там намирам Бога да се справя с греха по такъв начин, че да прослави Себе Си безкрайно.
Там виждам великолепното проявление и съвършената хармония на всички божествени атрибути. Виждам любов, и такава любов, която пленява и уверява сърцето ми, и го откъсва, доколкото я осъзнавам, от всеки друг обект. Виждам мъдрост, и такава мъдрост, която обърква дяволите и изумява ангелите. Виждам сила, и такава сила, която преодолява всяка съпротива. Виждам святост, и такава святост, която отблъсква греха до най-далечната точка на моралната вселена и дава най-интензивния израз на Божието отвращение от него, който би могъл да бъде даден. Виждам благодат, и такава благодат, която поставя грешника в самото присъствие на Бога – да, поставя го в Неговите обятия. Къде бих могъл да видя всички тези неща, освен в кръста? Никъде другаде. Погледнете където искате, и не можете да намерите нищо, което така благословено да съчетава тези две велики точки, а именно: „Слава на Бога във висините“ и „на земята мир“.
Колко скъпоценен е следователно кръстът в тази своя първа фаза като основа на мира на грешника, основа на неговото поклонение и основа на неговата вечна връзка с Бога, Който е толкова благословено и славно разкрит там! Колко скъпоценен е за Бога, като Му осигурява праведна основа, върху която да действа в пълното проявление на всички Свои несравними съвършенства и в Своите най-милостиви отношения с грешника! Толкова скъпоценен е за Бога, че както един скорошен писател добре отбеляза: „Всичко, което е казал – всичко, което е направил, от началото, показва, че винаги е било най-важно в сърцето Му.“ И нищо чудно! Неговият скъп и възлюбен Син трябваше да виси там, между небето и земята, обект на целия срам и страдание, които хора и дяволи можеха да Му натрупат, защото Той обичаше да върши волята на Своя Отец и да изкупи децата на Неговата благодат. Той ще бъде великият център на привличане като най-пълния израз на Неговата любов през цялата вечност.
След това, като основа на нашето практическо ученичество и свидетелство, кръстът изисква нашето най-дълбоко разглеждане. В този аспект, едва ли е нужно да казвам, той е толкова съвършен, колкото и в предишния.
Същият кръст, който ме свързва с Бога, ме е отделил от света. Мъртъв човек очевидно е приключил със света; и следователно, вярващият, умрял в Христос, е приключил със света; и възкръснал с Христос, е свързан с Бога в силата на нов живот.
Бидейки така неразривно свързан с Христос, вярващият участва в Неговото приемане от Бога и в Неговото отхвърляне от света. Двете неща вървят заедно. Първото го прави поклонник и гражданин на небето, второто го прави свидетел и странник на земята. Едното го вкарва зад завесата; другото го изкарва извън лагера. Едното е толкова факт, колкото и другото. Ако кръстът е застанал между мен и греховете ми, той също толкова реално е застанал между мен и света. В първия случай той ме поставя в положение на мир с Бога; във втория, той ме поставя в положение на враждебност със света, т.е. от морална гледна точка; макар че, в друг смисъл, той ме прави търпелив, смирен свидетел на тази скъпоценна, неизмерима, вечна благодат, която е представена в кръста.
Сега вярващият трябва ясно да разбира и правилно да разграничава двете горепосочени фази на Христовия кръст. Той не трябва да твърди, че се наслаждава на едната, докато отказва да влезе в другата. Ако той влезе в изкуплението, което кръстът е извършил, той трябва също така да осъзнае отхвърлянето, което то неизбежно включва. Първото произтича от частта, която Бог е имал в кръста; второто – от частта, която човек е имал в него.
Нашето щастливо привилегия е не само да сме приключили с греховете си, но и да сме приключили със света. Всичко това е включено в доктрините на кръста. Ето защо апостолът с право е казал: „Но да не дава Бог да се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът е разпънат за мен, и аз за света.“ Павел е гледал на света като на нещо, което трябва да бъде приковано към кръста; и светът, като е разпънал Христос, е разпънал всички, които принадлежат на Него. Следователно има двойно разпъване по отношение на вярващия и света; и ако това бъде напълно осъзнато, то би доказало пълната невъзможност да смесваме двете.
Възлюбени читателю, нека дълбоко, честно и с молитва размишляваме върху тези неща; и нека Светият Дух ни даде способността да влезем в пълната практическа сила на двете фази на Христовия кръст.
