ВЪПРОС:
Моля, обяснете „неравния ярем“ от 2 Коринтяни 6:14.
„Не се впрягайте неравно с невярващи. Защото какво общо има правдата с беззаконието? И какво общение има светлината с тъмнината?“
ОТГОВОР:
В своите послания Павел често прилагаше принципи, установени от Бога в Стария Завет. Във Второзаконие 22:10 Бог каза: „Да не ореш с вол и осел заедно.“ Тези две животни имаха различен статус пред Бога и различни природи. Волът беше най-голямото чисто животно, силно и стабилно. Той е един от многото старозаветни типове на Христос. Оселът, напротив, беше нечист, никога не се използваше в жертви, нито като образ на Христос. Той е известен със своята упоритост. Първородният осел, точно като първородния син, трябваше да бъде изкупен (Изход 13:13), иначе вратът му трябваше да бъде счупен.
Бог ненавижда смесванията. Виждаме това в Битие 1:4, където Бог видя светлината като добра и след това раздели светлината от тъмнината. Второ Коринтяни 6:14 намеква за този факт, че светлината и тъмнината нямат нищо общо. В следващите дни на сътворението Бог раздели водите над твърдта от тези под нея и създаде всяко същество според вида си.
Като човешки същества ние притежаваме и сме доминирани от паднала, греховна природа, често наричана плът. Но когато човек е спасен, му се дава нова природа. Наистина, той става участник в божествената природа (2 Петър 1:4). Тези две природи нямат нищо общо. Докато вярващият все още се бори с плътта в себе си, той не й дължи нищо. По същество Писанието разглежда християнина като човек с новата природа, и дори повече от това, като обитаван от Светия Дух.
Виждаме тогава, че неспасен човек, притежаващ само старата природа, по същество няма нищо общо с християнина и неговата нова природа. Мисленето и мотивацията на двамата са несъвместими. Невярващият не може да угоди на Бога (Римляни 8:8), докато християнинът желае да Му угоди. Техните цели и методи също не са едни и същи. За християнина да се съедини с нехристиянина като равни, работещи заедно за обща цел, е наистина практическа невъзможност, както и забранено от Бога.
Това е вярно не само в брака, където тези стихове обикновено се прилагат, но и в други области на живота. Бизнес партньорства, социални и политически организации, църковно членство – всички тези неща попадат под заглавието на неравния ярем, ако са отворени както за вярващи, така и за невярващи. Християнинът не е съучастник с този нечестив свят. Той е съединен с Христос, който каза: „Вземете Моя ярем върху себе си и се научете от Мен“ (Матей 11:29).
Това, което е вярно за християнина индивидуално, е вярно и колективно. Бог казва на Своите да се отделят от това, което е несъвместимо с Него и Неговата святост. Не бива дори да докосваме нечистото нещо. Според Закона, само докосването на нещо нечисто оскверняваше човек (Агей 2:11-13). Ние не сме под Закона, но трябва да се учим от неговите принципи.
Ние сме в този свят и имаме много контакти с хора. Така беше и нашият Господ, когато беше на земята. Той се обръщаше по много начини към грешници от всякакъв вид, но никога не се съединяваше с техния грях. Въпреки че беше „свят, невинен, непорочен, отделен от грешниците“ (Евреи 7:25), Той винаги се обръщаше с любов. И точно както Той се наслаждаваше на сладко общение с Отца Си, така и Бог иска ние да Му се наслаждаваме като Отец, радвайки се на общение с Него като синове и дъщери.
