„И Той им каза: Този род не може да излезе по никой друг начин, освен чрез молитва и пост.“ (Марк 9:29)Когато Божият Син слезе от планината на Преображението, Той веднага се сблъска с провала на Своите ученици. Как бяха се провалили? Външно, провалът се състоеше в неспособността им да изгонят определен демон. Но този провал имаше по-дълбока причина – Господ им обясни, че липсата на вяра е била проблемът. Той очакваше от тях да покажат повече вяра в тази ситуация. Но как биха могли да го направят? Чрез молитва и пост!
Не ни ли показва този пример, че доверието на вярата, което се проявява и чрез молитва и пост, е благословено от Бога със специална сила? Може ли следователно да има определени проблеми, които Бог решава само когато, от наша страна, ние се молим и постим с вяра?
Постът означава преди всичко да не се яде. Освен това, Божието Слово ни показва и други видове пост (виж Исая 58:6-7); но основният начин е да се въздържаме от храна за известно време. Докато в молитва изразяваме зависимостта си от Бога, постът е акт на себеотрицание – отказваме се от нещо, от което всъщност се нуждаем.
На много места в Своето слово Бог ни показва, че богобоязливи мъже и жени са постили. Обикновено това е било свързано с молитва; понякога за да се смирят пред Бога (виж Даниил 9:3; Ездра 8:21), а понякога за да получат напътствие от Него (виж Деяния 13:1-4). По този начин вярващите както в Стария, така и в Новия Завет са позволявали на телата си да участват в духовните изпитания на душата.
Господ Исус – нашият велик Пример – също е постил тук на земята. В същия Псалм, в който пророчески казва: „Но аз се отдавам на молитва“, Той също казва: „Коленете ми отслабват от пост“ (Псалм 109:4, 24). Четиридесет дни и нощи – почти шест седмици! – Той е постил в пустинята, без да яде никаква храна. Неговите думи: „Този род не може да излезе по никой друг начин, освен чрез молитва и пост“ показват, че Той също е постил по-късно, по време на Своето публично служение.
Въпреки че Божият Син не призовава учениците Си да постят в Матей 6 (както не ги призовава да се молят или да дават милостиня тук), изглежда, че Той е предполагал, че те ще го практикуват. Вярно е, че в целия Нов Завет не намираме конкретна покана за пост. Въпреки това, Павел, който сам често е постил (виж 2 Коринтяни 11:27), пише, че ние се доказваме като Божии служители чрез пост (виж 2 Коринтяни 6:5).
По отношение на въпроса дали постът е подходящ за християните днес, един коментатор веднъж уместно каза следното: „Дали нуждите на Господното дело все още ни занимават и притискат толкова много, че позволяваме на тялото си да участва в упражненията (изпитанията) на душата? Примерът на апостола и неговите съработници (виж Деяния 13:1-4) ни показва ярко какво означава посветено служение на Господа и че тялото също е засегнато от него – в бдения и пост.“Питали ли сте се някога защо Бог, в Своето Слово, ви представя толкова много насърчителни примери на хора, които са постили? Има много, които оплакват упадъка на християнството днес; но колко са тези, които наистина се смиряват, на дело и на истина – с пост и молба? Ако Бог толкова често е отговарял с благодат, защо да не го направи и днес?
