ВЪПРОС: В Лука 12:20-21 Исус казва, че този, който „събира съкровища за себе си, а не е богат към Бога“, е „глупак“. Какво означава да си „богат към Бога“?
ОТГОВОР: Този интересен израз е използван само веднъж в Божието Слово. Самият Господ Исус го използва в притчата Си за богатия глупак като контраст на човек, който трупа съкровища за себе си тук на земята.
В тази връзка си струва да се отбележат както разликите, така и приликите между отношението на Стария Завет към богатството и това на Новия Завет. По-голямата част от Стария Завет се фокусира върху Израел, Божия земен народ. Техните благословения са били до голяма степен земни и материални, за разлика от духовните благословения в небесните места в Христос Исус, които характеризират Църквата и отделните личности, които я съставляват днес.
В Стария Завет
богатството често е било индикация за Божието благословение върху живот, който Му е угоден. Йов е добър пример за това. Както той, така и приятелите му трудно разбират внезапната загуба на огромното му богатство (и здравето му). В резултат на това приятелите му отправят ужасни обвинения в лицемерие срещу него. Когато Соломон моли за мъдрост, за да съди многобройния Божи народ, Бог го похвалва, че не е поискал богатство, дълъг живот или живота на враговете си, както обикновено биха направили други. Бог му дава мъдрост, но също така му обещава богатството, което не е поискал. Вдъхновеният запис продължава да ни казва, че Соломон е имал толкова много злато, че среброто е било толкова обикновено, колкото камъните в Йерусалим (2 Летописи 9:27). Авраам, Давид и много други достойни личности от Стария Завет също са били благословени с богатство.
Въпреки че притежаването на богатство е било доказателство за Божието благоволение в старозаветни времена, Бог често е предупреждавал срещу постоянно присъстващите опасности от стремежа да станеш богат, да се доверяваш на богатството или да се хвалиш с богатството си. Всъщност, в цялото Писание тези, които Бог благославя с богатство, са призовани да го използват, за да помагат на другите, а не да го използват, за да потискат бедните.
В Новия Завет
често се фокусира върху негативната страна на материалното богатство. Себелюбието и егоцентризмът на богатия глупак в Лука 12:16-21 е в голям контраст с това да си „богат към Бога“. Какво е имал този човек, когато внезапно е умрял? Той не е могъл да вземе нито едно от богатствата си със себе си! Какъв шок трябва да е бил разказът на Господ за богаташа и просяка Лазар (Лука 16:19-31) за фарисеите и всички, които са Го чули! Тук е бил друг богат човек, който егоистично е злоупотребил с Божиите земни благословения. Осъждането му на мъченията на вечното страдание е показало, че макар и богат на земята, той не е бил богат към Бога. „Много богатият“ млад владетел в Лука 18:18-25 също е позволил на материалното си богатство да го възпре да следва Христос и да придобие съкровище на небето. Може да се продължава и продължава с тази съща тема.
Въпреки че може да ги даде, никъде в Библията Бог не обещава на християнина земни богатства, нито го насърчава да ги търси или да се моли за тях. И все пак в 1 Тимотей 6:17-19 ни е показано как да си „богат към Бога“ е възможно дори за хора, които са благословени със земни богатства. Тайната да си „богат към Бога“ тук гласи: „На онези, които са богати в настоящия век, заповядай да не бъдат високомерни, нито да се надяват на несигурното богатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко богато, за да се наслаждаваме. Нека вършат добро, да бъдат богати на добри дела, готови да дават, желаещи да споделят, като си събират добро основание за бъдещето, за да се хванат за вечния живот.“
В заключение
бихме казали, че човекът, който е „богат към Бога“, ще се радва както на положителна, доверчива връзка с Бога, така и ще бъде благословение за ближните си. Той ще живее живота си тук на земята, като събира съкровища на небето, и ще влезе в радостта на своя Господ в бъдещия свят.
