Каква е разликата между покаяние и угризения?

Каква е разликата между покаяние и угризения?

Според Новия завет има разлика между „покаяние“ и „угризения“. Юда „се разкая и върна тридесетте сребърника на главния свещеник и старейшините“ (Матей 27:3 NASB). Той дори изповяда престъплението си: „Съгреших, като предадох невинна кръв“ (ст. 4). Този човек се беше сблъскал лице в лице с отвратителния звяр на злото в душата си и се отдръпна с ужас и срам. Трагично, вместо да го доведе до Бога и живота, вината му го преследваше до портите на смъртта. В крайна сметка срамът му се превърна в самоомраза и го доведе до самоубийство.

Апостол Павел нарича това „светска скръб“ (2 Коринтяни 7:10), защото светът не предлага надежда за хората. Но има друга скръб, която произвежда живот, както Павел описва в същата част: „Сега се радвам, не че бяхте наскърбени, а че бяхте наскърбени до покаяние; защото бяхте наскърбени според Божията воля, за да не претърпите никаква загуба чрез нас. Защото скръбта, която е според Божията воля, произвежда покаяние без съжаление, водещо до спасение“ (ст. 9-10).

Скръбта на алкохолика, например, може или да го удави в разбиващи вълни на самосъжаление, или да го отнесе до бреговете на нов живот. Определящият фактор не е самата скръб, а дали скръбта води грешника до покаяние.

Какво е покаяние?

Покаянието е преди всичко решение. Най-често срещаната гръцка дума в Новия завет, преведена като „покайвам се“, е метаноео, която се основава на думата за „мисли“ или „намерения“ (виж Деяния 8:22). Тя буквално означава да „промениш ума си.“ Покаялите се хора поглеждат дълбоко в себе си и се изправят пред истината за себе си – как са оправдавали греховете си и са наранявали другите. Те стигат до точка на решение, или това, което Павел нарича „точката на покаяние“ (2 Коринтяни 7:9), в която променят ума си от угаждане на плътта към угаждане на Бога, от упование в себе си към упование в Спасителя.

Това решение за покаяние може да дойде в момента на нашето спасение, когато за първи път полагаме вярата си в Христос. То може да бъде и точка на повторно посвещение, когато решим да следваме Христос с цялото си сърце. И в двата случая това е началната точка на процес на промяна.

Ръка за ръка с това решение върви втори принцип: обръщане. Пророците от Стария завет проповядваха послание за покаяние, използвайки специална еврейска дума, която означава, „обърни се, върни се.“ Господ призовава Своя изкупен народ да се върне при Него, защото Той е простил греховете им: „Аз изтрих престъпленията ти като гъст облак и греховете ти като тежка мъгла. Върни се при Мен, защото Аз те изкупих“ (Исая 44:22).

Господ моли Своя народ да поеме изцяло нова посока в живота. Това включва две части:

• Отвръщане от греха.
• Връщане към Господа.

В тази ситуация има връзка между нас и Бога, много подобна на тази между блудния син и баща му в притчата на Исус. След като синът дойде на себе си в кочината, той се отвърна от греха си и се върна при баща си (виж Лука 15:11-32).

Решението и обръщането се демонстрират от плодовете на покаянието – дела, които произтичат от живота на променен човек. Пророците описват тези действия в практически термини: „Затова върнете се към вашия Бог, спазвайте доброта и справедливост“ (Осия 12:6). Йоан Кръстител (или Йоан Предтеча) уточнява плодовете на покаянието по следния начин: „„Който има две туники, да сподели с този, който няма; и който има храна, да направи същото.“ И някои бирници също дойдоха да бъдат кръстени и му казаха: „Учителю, какво да правим?“ И той им каза: „Не събирайте повече от това, което ви е наредено.“ Някои войници го питаха, казвайки: „А ние какво да правим?“ И той им каза: „Не вземайте пари от никого насила, нито обвинявайте никого лъжливо, и бъдете доволни от заплатата си““ (Лука 3:11-14).

Покаянието, следователно, не е просто съжаление за греха. Човек може да изпитва дълбоки угризения за своя критичен дух, гняв или алчност. Пастор, хванат в неморалност, може да коленичи пред събранието и да плаче горчиво за състоянието на душата си. Колкото и важно да е да усетим тежестта на греха си, тези емоции не са покаяние. Всъщност, ако ние самите приемем тези сълзи като покаяние, можем всъщност да попречим на наистина трудната работа по промяната.

Имайки предвид всичко това, нека съставим дефиниция: Покаянието е процесът на обръщане от нашия греховен начин на живот и обръщане към благочестие. То се характеризира с промяна на мисленето и промяна на поведението.

Пътят на покаянието често води през тъмни периоди на самоизследване и болезнено отказване от егоизъм и гордост. Покаянието включва отказване от ценени греховни удоволствия и отговорност пред други, които ни помагат да извадим колелата си от коловоза, докато прокарваме нов път в живота. То бележи обновена връзка с Господа, основана на възродена вяра, че Неговият път е наистина най-добрият и Неговата праведност е най-голямото съкровище на живота.

Какви са практическите признаци на покаяние?

Как да разберете дали сте на пътя на покаянието? Как изглежда покаяният живот? Как можете да разберете дали някой, когото обичате, наистина се променя? Хората, които са сериозни относно промяната, са склонни да показват подобни поведения, които ви дават да разберете, че са на прав път. Ето няколко признака, които ще откриете в един наистина покаял се човек:

• Покаялите се хора са готови да изповядат всичките си грехове, не само греховете, които са ги докарали до беда. Една къща не е чиста, докато не отворите всеки килер и не изметете всеки ъгъл. Хората, които наистина желаят да бъдат чисти, са напълно честни за живота си. Край на тайните.
• Покаялите се хора се изправят пред болката, която грехът им е причинил на другите. Те канят жертвите на своя грях, тоест всеки, наранен от техните действия, да изразят интензивността на емоциите, които изпитват – гняв, болка, скръб и разочарование. Покаялите се хора не дават извинения и не прехвърлят вината. Те са направили избора да наранят другите и трябва да поемат пълна отговорност за поведението си.
• Покаялите се хора молят за прошка от тези, които са наранили. Те осъзнават, че никога не могат напълно да „изплатят“ дълга, който дължат на жертвите си. Покаялите се хора не притискат другите да кажат: „Прощавам ти.“ Прошката е пътуване и другият човек се нуждае от време, за да се справи с болката, преди да може да прости. Всичко, което покаялите се хора могат да направят, е да признаят задължението си и смирено да поискат незаслужения дар на прошката.
• Покаялите се хора остават отговорни пред малка група зрели християни. Те събират около себе си група приятели, които ги държат отговорни за план за чист живот. Те канят групата да ги разпитва за поведението им и следват препоръките на групата относно това как да избягват изкушението.
• Покаялите се хора приемат своите ограничения. Те осъзнават, че последствията от техния грях, включително недоверието, ще продължат дълго време, може би до края на живота им. Тези, които са покаяни, разбират, че може никога да не се радват на същата свобода, на която се радват другите хора. Сексуалните престъпници или педофилите, например, никога не трябва да остават сами с деца. Алкохолиците трябва да се въздържат от пиене. Прелюбодейците трябва да поставят строги условия на времето си с тези, с които могат да съгрешат. Това е реалността на ситуацията на покаялия се индивид и те доброволно приемат своите граници.
• Покаялите се хора са верни на ежедневните задачи, които Бог им е дал. Ние служим на милостив Бог, който се радва да дава втори шансове. Бог предлага на покаялите се хора възстановена връзка с Него и нов план за живот. Слушайте обещанието на Осия към бунтовния Израел: „Елате, да се върнем към Господа. Той ни е разкъсал, но ще ни изцели; Той ни е наранил, но ще ни превърже. Той ще ни съживи след два дни; Той ще ни въздигне на третия ден, за да живеем пред Него“ (Осия 6:1-2).

Напред

След изцелението идва животът. Покаялите се хора приемат отговорност за минали провали, но не се давят във вина. Те съсредоточават вниманието си върху настоящите отговорности, които включват стремеж да изпълнят онези неща, които Бог им е дал да правят.

Една последна мисъл. Покаянието не е самостоятелно усилие. Бог не очаква от нас да се издигнем сами, нито да подобрим себе си или ситуацията си със собствени усилия. Чрез Своя обитаващ Дух, Бог ни оформя и моделира, за да ни направи чисти и безупречни в Христос. Слушайте обнадеждаващите думи на Павел: „Бог, който действа във вас, както да желаете, така и да действате за Неговото благоволение“ (Филипяни 2:13 ESV). За много хора първият вик на покаяние е: „Не мога да се променя сам; имам нужда от Теб, Боже.“ За щастие, това са сладки думи за Божието ухо.