Какво трябва да бъде нашето отношение към парите и богатството?
В първата част на тази поредица разгледахме положителните страни на парите и богатството; сега ще разгледаме отрицателните – лошите новини и предупрежденията в Библията относно нашето отношение към парите и богатството.
Нашият свят
Живея в богата страна, изобилстваща от материални блага. Нашето потребителско общество гледа на алчността като на нещо добро, особено за икономиката. Една скорошна вестникарска статия гласеше: „По-дългите работни часове и по-високите нива на дълг означават, че австралийците работят повече, за да притежават повече и да консумират повече.“ Ние сме много заети да подобряваме стандарта си на живот. Парите са мярка за успех.
В пророчеството на Агей (520 г. пр. Хр.) храмът е бил в руини и е трябвало да бъде възстановен. Той попитал хората: „Време ли е вие да живеете в облицовани с дърво къщи, докато този дом остава в руини? ... Всеки от вас е зает със собствената си къща“ (Агей 1:4,9). Те са използвали същата кедрова облицовка в къщите си, която е трябвало да бъде използвана в храма (3 Царе 7:3,7). Те са се грижили за себе си, но са пренебрегвали Божиите неща. Песента „Съживи ни, о, Господи“ казва така: „Идоли са завладели земята ни/Ние се покланяме на делата на ръцете си/Господи, твърде дълго сме строили/Къщи на пясък.“
Алчността е грях
Павел пише: „А тези, които искат да забогатеят, изпадат в изкушение и в примка, и в много безсмислени и вредни желания, които потопяват хората в разруха и погибел. Защото корените на всяко зло са сребролюбието. Някои, които копнееха за пари, се отклониха от вярата и си причиниха много скърби. Но ти, човече Божий, бягай от всичко това и преследвай праведност, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост“ (1 Тимотей 6:9-11). От контекста виждаме, че тези, които искаха да бъдат богати, не бяха доволни от това, което имаха, и бяха решени да увеличат стандарта си на живот; те бяха противоположни на тези, които бяха доволни от физическите си обстоятелства (6:8). Това желание да имаш повече се нарича още „алчност“ или „користолюбие“. Гръцките думи, които описват това, са „плеонексия“ („желание да имаш повече“ в лош смисъл) и „филаргирос“ (паричнолюбие).
Този пасаж казва, че алчността е разрушителна, защото води до нечестно поведение и се превръща в опасен навик. Зли ли са парите? Не! Любовта към парите (или алчността) е това, което води до зло. Алчността носи безпокойство и пропилян живот. Тя е грях, свързан с много видове зло. Тя кара хората да пренебрегват духовния си живот и да се отклоняват от вярата. Алчността не купува щастие. Трябва да бягаме от любовта към парите и вместо това да развиваме християнски характер (6:11).
Исус каза това на учениците Си: „Не се тревожете какво ще ядете или пиете; не се безпокойте за това. Защото езическият свят тича след всички такива неща, а вашият Отец знае, че имате нужда от тях. Но търсете Неговото царство, и тези неща ще ви бъдат дадени също“ (Лука 12:29-31). Какво предупреждение! Ние живеем в свят, който тича след парите. Десетата заповед казва: „Не пожелавай къщата на ближния си. Не пожелавай жената на ближния си... слугата или слугинята му... вола или магарето му, или каквото и да е, което принадлежи на ближния ти“ (Изход 20:17). Грешно е да желаеш това, което Бог не е предвидил да имаш. Алчността е толкова сериозна, колкото убийството, прелюбодеянието, кражбата, лъжата и идолопоклонството, които също са в Десетте заповеди. Самият Павел е бил осъден за този грях (Римляни 7:7).
Библията изброява алчността заедно с други сериозни грехове (Марк 7:21-23, Римляни 1:29-31; 1 Коринтяни 5:11; 6:9-10; Ефесяни 5:3-5; Колосяни 3:5; 2 Тимотей 3:2-5) и казва, че тя ни осквернява и ни прави неприемливи за Бога. И все пак нашето общество вижда алчността като приемлива, уважавана, дори желана. Имаме проблем.
Алчността е идолопоклонство
Когато един човек помоли Исус да му помогне да получи наследството си, Исус каза: „Внимавайте! Пазете се от всякакъв вид алчност; животът на човека не се състои в изобилието на неговите притежания“ (Лука 12:15). Измерва ли се успехът с това колко притежаваме? Когато съдим хората по техния доход, дрехи, коли и жилища, ние действаме като езичници. Притежанията ли са основните неща в живота? Ще бъде ли животът по-добър, когато печелим повече и получаваме повече? Такива мисли не идват от Бога; те идват от рекламите.
Исус разказа историята за един богат човек, който беше посветен на придобиването на богатство, но който умря, преди да успее да построи по-големи хамбари за добрата си реколта (Лука 12:16-21). Вместо да използва изобилната си реколта, за да помогне на нуждаещите се, той алчно я съхраняваше за себе си, за да може да се пенсионира рано. Исус също каза: „Не можете да служите на Бога и на парите“ (Матей 6:24, Лука 16:13). Парите и вещите могат да бъдат фалшиви богове. Павел каза, че алчността е идолопоклонство, защото алчните искат неща повече, отколкото искат Бога (Ефесяни 5:5; Колосяни 3:5). Те са по-отдадени на парите, отколкото на Бога.
Плодът на алчността
Алчността е свързана със следните поведения.
Натрупване:
Исус осъди натрупването на пари. Той каза: „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги унищожават, и където крадци влизат и крадат. Но си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги унищожават, и където крадци не влизат и не крадат. Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Матей 6:19-21). Яков осъди богатите за натрупването на богатството им, вместо да го използват за благото на другите (Яков 5:3). Натрупването е противоположно на даването.
Самодостатъчност:
Църквата в Лаодикия се чувстваше самодостатъчна. Те казаха: „Аз съм богат; придобих богатство и нямам нужда от нищо“ (Откровение 3:17). Въпреки това, макар да бяха материално богати, те бяха духовно бедни. По същия начин, богатите бяха предупредени да не възлагат надеждата си на богатство (1 Тимотей 6:17). Яков им каза: „Вие живяхте на земята в разкош и самодоволство. Угоихте се в деня на клането“ (Яков 5:5) или съда. Алчните са като добитък, който продължава да се угоява, без да осъзнава, че е предназначен за клане. Те харчат за себе си, когато има много нуждаещи се.
Безразличие:
Алчността може да доведе и до безразличие към нуждите на другите. Богаташът, който „беше облечен в пурпур и фин лен и живееше в разкош всеки ден“, не се грижеше за Лазар, болния просяк, който лежеше пред портата му (Лука 16:19-21). Заради егоизма си и липсата на вяра, той претърпя вечно наказание. Павел каза на Тимотей: „Заповядай на богатите в този свят да не бъдат надменни“ (1 Тимотей 6:17). Богатите вероятно ще гледат с пренебрежение на тези, които нямат толкова много пари.
Безпокойство:
Исус каза на учениците Си да не се тревожат за бъдещето, за храна и дрехи, но да „търсят Неговото царство, и тези неща ще им бъдат дадени също“ (Матей 6:33; Лука 12:31). Желанието за богатство и обсебването от поддържането на богатството водят до живот, изпълнен с безпокойство, вместо с мир. Ние се тревожим за пари, когато ги имаме, и когато ги нямаме.
Разхищение:
Егоистичните хора наистина могат да разхищават пари. В притчата за блудния син, по-малкият син поиска своя дял от наследството и след това пътува до далечна страна и „там пропиля богатството си в разгулен живот“ (Лука 15:13).
Нечестност:
Яков осъди придобиването на богатство чрез нечестност. Неговият пример беше неплащането на адекватни заплати. Той каза, че Бог е наясно с това: „Виковете на жетварите достигнаха до ушите на Всемогъщия Господ.“ Яков укори суровото отношение към другите, особено към служителите (Яков 5:4-6). В този случай богатите експлоатираха служителите си, като им плащаха по-малко и ги претоварваха.
Анания и Сапфира бяха наказани за нечестност, когато излъгаха за сумата пари, получена от продажбата на имот (Деяния 5:1-11). Друг пример за богатство от греховно начинание беше Димитрий, който правеше сребърни храмове на Артемида (Деяния 19:24-25). Той печелеше пари, като насърчаваше идолопоклонството.
Преграда към небето
Исус каза, че поканата за вечен живот е като покана за банкет (Лука 14:16-24). Но поканата беше отхвърлена от онези, които бяха посветени на нещата, които бяха купили, на своя бизнес и професия. Те не успяха да вкусят от банкета. Алчното отношение към материалното богатство е преграда към небето.
Богатият млад човек, който попита какво да направи, за да получи вечен живот, показва, че пожелаването на богатство е пречка за доверието в Христос (Матей 19:21-22; Марк 10:17-22). Животът за пари и притежания затруднява следването на Христос. Исус каза, че е трудно за богат човек да влезе в небето (Матей 19:23-24).
Пречка за духовния живот
Алчността може да бъде причина за падението на благочестивите. Алчността съсипа Лот, когато се премести в Йорданската равнина (Битие 13:10-11). В притчата за сеяча, един земеделец разпръсна семена. Някои семена паднаха сред тръни, които задушиха растенията, така че те не узряха и не дадоха плод (Матей 13:7). Исус обясни, че това е като онези, които чуват Словото, „но грижите на този живот, измамата на богатството и желанията за други неща идват и задушават Словото, правейки го безплодно“ (Матей 13:22; Марк 4:18-19; Лука 8:14). Заради алчността си те се занимават с правене на пари и губят интерес към духовните неща. В живота им няма плод за Бога. Материалното благополучие често може да доведе до отстъпничество, тъй като може да задуши духовния живот като плевели, които развалят реколтата. Това е така, защото богатството дава фалшиво чувство за самодостатъчност, сигурност и благополучие.
Безсмислието на алчността
Дори ако алчността носи богатство, то е толкова ненадеждно, че не бива да му се доверяваме (1 Тимотей 6:17). Икономически депресии, безработица и бедствия могат да унищожат богатството. Исус предупреди богатите: „Горко вам, богати, защото вече сте получили утехата си“ (Лука 6:24). Онези, които не използват богатството си за благото на другите, вече са получили своята награда – удовлетворението на себе си. Като цветя, богатството трае само известно време (Яков 1:10-11).
В историята за егоистичния земеделец, „Бог му каза: „Глупако! Тази нощ ще ти бъде поискан животът. Тогава кой ще получи това, което си приготвил за себе си?“ Така ще бъде с всеки, който събира неща за себе си, но не е богат към Бога“ (Лука 12:20-21). Когато умря, той загуби всичко. Исус предупреди учениците Си за изкушението да забогатеят: „Каква полза за човека, ако спечели целия свят, а изгуби душата си?“ (Матей 16:26). Алчността може да доведе човек до пропускане на вечния живот. Въпреки че е победител в живота, той е губещ в смъртта. Плодът на алчността е навсякъде около нас. Как можем да живеем в свят, обичащ парите, и да не служим на бога на парите?
Духовно богатство
Няма нищо лошо в това да искаш да бъдеш богат – по Божия начин. Той иска да бъдем духовно богати: „Защото вие знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че макар да беше богат, заради вас стана беден, за да можете вие чрез Неговата бедност да станете богати“ (2 Коринтяни 8:9). Тук гръцкият глагол „да бъдеш богат“ е метафора за спасение. Материално богатите трябва да станат духовно богати: „Ти казваш: „Аз съм богат; придобих богатство и нямам нужда от нищо.“ Но не осъзнаваш, че си нещастен, жалък, беден, сляп и гол. Съветвам те да купиш от Мен злато, пречистено в огън, за да можеш да станеш богат“ (Откровение 3:17-18). Истинското богатство се състои в това да бъдеш „богат към Бога“ (Лука 12:21; 2 Коринтяни 6:10). Нашето небесно наследство ще трае вечно (1 Петрово 1:4; Евреи 10:34).
Нов начин на мислене
Как можем да разберем Божията воля относно богатството? Вместо да копираме алчното поведение на света, трябва да позволим на Бог да ни преобрази, като промени начина ни на мислене (Римляни 12:2). Трябва да сме наясно с духа на алчност в обществото и да се осмелим да бъдем различни. Трябва да отхвърлим безкрайното желание на света за по-висок стандарт на живот. Сърцата ни насочени ли са към търсене на Бога или на пари? Осигуряваме ли си толкова разкошно, че малко остава за Божието дело?
Библията ни казва да се пазим от алчност, да бягаме от нея и да убиваме всяко алчно желание (Лука 12:15; Колосяни 3:5; 1 Тимотей 6:10-11). Алчността е пречка за духовния живот (Евреи 12:1). Трябва да научим, че животът е повече от пари и това, което те могат да купят. Вечният живот е по-ценен от парите и притежанията. Можем да избягаме от алчността само като преследваме ценности като „праведност, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост“ (1 Тимотей 6:11). Противодейства ли плодът на Духа на рекламите и посланията за начин на живот, които виждате ежедневно (Галатяни 5:2-23)?
Алчността може да попречи на нашето служение за Бога. Готови ли сме да намалим разходите си, да не живеем за пари и притежания и да бъдем доволни от това, което имаме (Матей 6:31-32; 1 Тимотей 6:8, 17; Евреи 13:5)? Бог знае нашите нужди. Трябва да се упражняваме да бъдем доволни от това, което имаме, и да бъдем щедри в даването на другите. Не трябва да прахосваме парите си за схеми за бързо забогатяване, хазарт или верижни писма. Вместо това, трябва да използваме парите си, за да помагаме на другите да се възползват духовно (Лука 16:9).
Наслаждавайки се на Божието богатство
Библията учи, че алчността е сериозен грях, форма на идолопоклонство. Тя няма място в Църквата. Нейният плод включва: натрупване, самодостатъчност, безразличие, безпокойство, разхищение и други греховни поведения. Тя е преграда към небето и пречка за духовния живот. Поклонението на парите е безсмислено, защото материалното богатство е мимолетно, несигурно и без полза отвъд този живот. Вместо това, християните трябва да се наслаждават на своето истинско и трайно богатство, което идва със спасението и вечния живот. Нашето поведение трябва да бъде преобразено, докато приемаме Божия начин на мислене и докато преследваме благочестие във всичко, включително в нашето отношение към парите.
Очаквайте заключението на тази поредица следващия месец.
