Вярата на Давид се проваля
Но Давид, в крайна сметка, е само човек; и веднага след това свидетелство, че Бог е с него (свидетелство, което дори Саул призна), вярата му се проваля и той преминава сред враговете на Божия народ. Бог, без съмнение, използва това средство, за да отстрани Давид от опасност. Но в същото време той е изпитан и наказан и е изложен на ужасната необходимост да изглежда готов да се бие срещу Израел. Има само Един, чието съвършенство и мъдрост бяха Негова защита във всяко изпитание.
Можем да отбележим, че именно веднага след явна Божия намеса (1 Царе 26:12) вярата на Давид се проваля. Същото е и с Илия (3 Царе 19). Човек би казал, че в сърцата ни вярата се изчерпва от необичайно усилие. Вярата може да ни преведе през кризата; но сърцето, което беше съд на вярата, е ужасено от нея; докато в Исус намираме равновесие на съвършенство, изцяло божествено.
С филистимците, в погрешно положение
Давид се отдалечава от царския град. В земята на филистимците той печели благоволението на техния цар, не чрез вяра, а чрез благоразумие, несъвместимо с истината. Това е нещастно положение; въпреки това Бог не го изоставя. Той го наказва, и то по болезнен начин, но го пощадява и запазва. Виждали сме подобни пътища на Господа в случая с беглеца Яков.
Ахис, който познава Давид, иска да го използва в службата си, а Давид не може да откаже; защото когато този, който притежава енергията, която Божият Дух дава чрез вяра, се е поставил в погрешно положение чрез неверие, той няма власт над този, под чиято власт се е поставил; и ако не използва енергията, с която е надарен в полза на своя покровител, той много естествено възбужда неговата завист. Той би избегнал всичко това, като отиде в Сиклаг, но не можеше. Бог в Своята милост запази Давид, но той сега беше в тъжно и погрешно положение.
