Кой е твоят Бог?
„Затова ви молим, братя, и ви увещаваме в Господа Исуса, че както сте приели от нас как трябва да живеете и да угождавате на Бога, така и да преуспявате все повече и повече.“ (1 Солунци 4:1 KJV)
Кажи ми на кого искаш да угодиш, и аз ще ти кажа кой е твоят Бог! Това твърдение може да звучи крайно, но съдържа значима концепция. Ние естествено търсим одобрение от един или друг източник. Има такива, които просто се стремят да угодят на себе си. Те имат страст към самоизпълнение и самозадоволяване. Това отношение е в контраст с Господ Исус, който „не угоди на Себе Си“ (Римляни 15:3). След това има такива, които живеят, за да угодят на другите. За разлика от това, „не като да угождаваме на човеци“ е начинът, по който апостол Павел описва страстта, която мотивира живота му (1 Солунци 2:4). Накрая, има такива, които искрено живеят „да угодят на Бога“, както Павел пише на солунците (1 Солунци 4:1).
Една история
Разказва се измислена история за един старец и едно малко момче, които водели магаре по пътя. Срещнали пътник, който сметнал за глупаво да вървят пеша, когато имат животно за езда. Затова и двамата се качили на гърба на магарето. По-нататък по пътя срещнали друг пътник, който ги упрекнал, че са жестоки към магарето, като му натоварват толкова голяма тежест на гърба. Затова старецът скочил и започнал да върви. Трети пътник говорил на момчето за ездата, докато старецът бил принуден да върви. Затова старецът и малкото момче си разменили местата. В крайна сметка срещнали пътник, който упрекнал стареца, че язди, докато по-младият човек върви до него. Когато историята приключила, мъжът и момчето били видени за последно да носят магарето! Опитите им да правят това, което те и другите смятали за правилно, довели до разочарование и допълнително бреме. Опитвайки се да угодят на всички, те не угодили на никого.
Това затруднение е характерно за много християни, които се опитват да определят на кого ще угодят. Този вроден стремеж към одобрение усложнява и разочарова живота им. Предизвикателството на Павел към солунците дава решението. Вместо да се фокусират върху собствените си мнения или мненията на другите, Павел ги предизвиква да направят удоволствието на Бога свой най-висок приоритет.
Два примера
В биографията на мисионерката Ейми Кармайкъл от Елизабет Елиът, озаглавена „Шанс да умреш“, има цитат от Хенри Мартин, който е оказал значително влияние върху госпожица Кармайкъл. Мартин, също мисионер в Индия, казва: „Аз нямам друга работа всеки ден, освен да върша Божието дело като слуга, постоянно съобразявайки се с Неговото удоволствие. Дано имам благодат да живея над всеки човешки мотив, просто с Бога и за Бога.“
Веднъж Джордж Мюлер бил попитан за тайната на успеха си в служението на сираци в Англия. Той отговорил: „Имаше ден, когато умрях.“ Докато говорел, той се навел по-ниско, докато почти не докоснал пода. Продължавайки, той казал: „Умрях за Джордж Мюлер, неговите мнения, предпочитания, вкусове и воля; умрях за света, неговото одобрение или порицание; умрях за одобрението или порицанието дори на моите братя или приятели; и оттогава съм се стремял само да се покажа одобрен пред Бога.“
За Хенри Мартин и Джордж Мюлер въпросът за одобрението е бил решен чрез техния ангажимент да угодят само на Бога. Те станали толкова богосъзнателни и толкова богоцентрични, че нищо друго не е имало по-голямо влияние. Означава ли тази мисъл, че личното свидетелство и репутация са незначителни? Разбира се, че не! Тя просто подчертава необходимостта удоволствието на Бога да стане най-висок приоритет. Това е въпрос на контрол: „Кой или какво ме контролира?“ Отговорът на този въпрос не само определя на кого искате да угодите, но и дали ще позволите на Бога да бъде Господ на живота ви.
Две пречки
В собствения си живот често съм усещал, че има две неща, които, ако им се позволи, биха могли да ме контролират дори повече от удоволствието на Бога. Първото е това, което Притчи нарича „страх от човека“ (Притчи 29:25). Казано ни е, че страхът от човека е като капан, който пленява и контролира до такава степен, че задушава живота. Второто се нарича „човешка похвала“. Йоан 12:42-43 разказва за управниците, които не изповядвали Христос, защото „обичаха човешката похвала повече от Божията похвала“. В този случай техният ангажимент към Христос, в когото бяха повярвали, беше възпрепятстван, защото искаха човешка похвала. Тези, които живеят, за да угодят на Бога, трябва да са готови да се справят със страха от човека и човешката похвала. Ако на някое от тях се позволи да контролира живота ни, угаждането на Бога вече не е приоритет. Тези, които желаят да угодят на Бога, няма да бъдат контролирани от критика и осъждане или комплименти и похвали от хора.
Един въпрос
Простият извод е следният: този, на когото искате да угодите, е този, на когото искате да контролира живота ви. Този, който контролира живота ви, е този, когото установявате като Бог с главна буква „Б“, или като бог с малка буква „б“. В Йоан 8:29 Исус каза: „Аз винаги върша онова, което Му е угодно (на Отца).“ Ключовата дума в този стих е думата „винаги“. Ако я премахнете, това е лесно твърдение за правене. Но когато включите думата „винаги“, говорите за това да бъдете контролирани от страст да угодите на Бога. Отговорили сте и на въпроса: „Кой е твоят Бог?“
