Общение и единство
Как е възможно християни от различни култури, етнически произход, образователен ценз, професии, с уникални проблеми и трудности, да се наслаждават на привилегията и чудото на християнското общение? Отговорът: Ние ценим Христос взаимно и се стремим да познаваме Неговия ум. Койнония е най-широко използваната гръцка дума в Новия завет за изразяване на християнско общение. Тя означава „взаимно споделяне, или партньорство, или общ интерес в нещо“. Павел увещава вярващите във Филипи да „бъдат единомислени, да имат същата любов, да бъдат единодушни, с един ум“ (Филипяни 2:2 NKJV).
Когато вярващите се научат да мислят като Христос, похотта на техните членове се потушава, гордостта на живота намалява и тяхното общение помежду си се разширява.
Как е възможно вярващите да имат един ум? Отговорът е „нека този ум бъде във вас, който беше и в Христос Исус“ (Филипяни 2:5). Когато всички вярващи имат смирения ум на Христос, те ще бъдат единомислени. Това е начин на мислене, който не е надут от суетна слава, а е фокусиран върху нуждите на другите. Христос беше Слуга на слугите, преди да стане Цар на царете.
Ако оставим този ум да бъде в нас, ще се наслаждаваме на небето, преди дори да стигнем там!
Общение в ранната църква
Ранната църква изглежда се е наслаждавала на единомислие: „А множеството на повярвалите беше с едно сърце и една душа; и никой не казваше, че нещо от притежаваното от него е негово, но всичко им беше общо“ (Деяния 4:32). Само когато вярващите са предали своите умове, сърца и души, ще има пълно единство в тялото Христово. Неговото Тяло, Църквата, не трябва да се състои от части, които неблагоприятно влияят на неговата божествена дейност чрез егоистични амбиции. Бог ни е разкрил, чрез същността Си, че където пребъдва благочестието, там ще съществуват и индивидуалността, и единството в пълна хармония.
Има сладък вътрешен мир, който пленява душата на вярващия, когато той е едно с Христос в мислене и характер. Как се отразява на местната църква, когато всички в общението станат напълно обединени с Христос? Ясно е, че ранната църква е постигнала това обединение с Христос; последствията от което са все още очевидни днес.
Резултати от единството
Обърнете внимание на следните шест примера за църковно единство и чудотворните евангелски резултати.
- Единство: „Всички тези постоянстваха единодушно в молитва и молба... Когато настъпи денят на Петдесетница, всички бяха единодушно на едно място“ (Деяния 1:14; 2:1).
- Резултат: Изпълване с Духа (Деяния 2:4) и 3000 души са спасени (Деяния 2:41).
- Единство: „И всеки ден постоянстваха единодушно“ (Деяния 2:46).
- Резултат: „И Господ прибавяше към църквата всеки ден“ (Деяния 2:47).
- Единство: „Петър и Йоан се изкачиха заедно в храма“ (Деяния 3:1).
- Резултат: Куц човек беше изцелен и около 5000 души бяха спасени (Деяния 3:8, 4:4).
- Единство: „Те издигнаха гласа си към Бога единодушно... повярвалите бяха с едно сърце и една душа“ (Деяния 4:24, 32).
- Резултат: „Всички бяха изпълнени със Светия Дух и говореха Божието слово с дързост“ (Деяния 4:31).
- Единство: „Всички бяха единодушно в Соломоновия притвор“ (Деяния 5:12).
- Резултат: „И още повече се прибавяха вярващи към Господа, множества от мъже и жени“ (Деяния 5:14).
- Единство: „И всеки ден в храма и по къщите не преставаха да поучават и да проповядват Исус Христос“ (Деяния 5:42).
- Резултат: „В онези дни... броят на учениците се умножи“ (Деяния 6:1).
- Резултати от разединението Сега обърнете внимание само на един пример за разединение и неговите резултати.
- Разединение: „Възникна ропот от гърците против евреите, защото техните вдовици бяха пренебрегвани“ (Деяния 6:1).
- Резултат: За първи път имаше разединение и делото на евангелизацията беше възпрепятствано.
Но след като апостолите дадоха указания на християнското събрание – да изберат дякони, които да отговарят за служението на вдовиците – което ефективно разреши проблема, четем, че това „угоди на цялото множество“ (Деяния 6:5). В резултат на преодоляването на разединението и отново постигането на единомислие, „Божието слово се разпространяваше и броят на учениците се умножаваше много в Йерусалим“ (Деяния 6:7).
Урокът е ясен
Ранната църква беше успешна в евангелизацията, когато имаше единство и Христово мислене сред учениците. Когато имаше разделения и фракции в Църквата, тяхното свидетелство беше опетнено, Духът беше угасен и плодотворността престана. Урокът за нас е ясен: Трябва да се придържаме към ума на Христос. Това ще донесе единство на Църквата, която тогава ще има само една цел: Всичко да бъде за Божия слава.
В навечерието на Своето страдание Господ призна чрез Своята молитва неразривната връзка между единството и показването на Божията слава. „И славата, която Ти Ми даде, Аз им дадох, за да бъдат едно, както Ние сме едно: Аз в тях и Ти в Мен; за да бъдат съвършени в едно, и за да познае светът, че Ти си Ме изпратил и си ги възлюбил, както си възлюбил Мен“ (Йоан 17:22-23).
Когато Църквата е обединена, Божията слава се показва, умът на Христос е в контрол и неспасeните са спечелени за Христос!
