Когато бях млад, посетих къщата на приятел и планирах да остана за през нощта. Бяхме играли цял следобед, а сега часовникът показваше доста след времето, когато обикновено вечерях у дома. Накрая, доста късно вечерта, майката на моя приятел започна да сервира вкусна храна. Тя ми се усмихна и каза: „Откривам, че ако чакам дълго време да сготвя вечеря, всички харесват това, което правя!“
Нейната кулинарна стратегия може да се свърже с горния стих; но тъй като поговорката е божествено вдъхновена, тя е предназначена главно за духовно ръководство, а не просто за кухненска мъдрост. Всеки се наслаждава на сладостта на меда – всеки, тоест, освен някой, който вече е сит. Духовно, това изобразява онези, които са се опитали да се задоволят с нещата от този свят. Въпреки че душите ни никога не са истински подхранвани от тези фалшиви храни, те ще притъпят апетита ни за сладостта на Божието Слово. Най-скъпоценните обещания на Библията и най-възвишените слави на Спасителя ще изглеждат доста непривлекателни, ако сме напълнили коремите си със земни неща.
Ако обаче гладуваме и жадуваме за правда, дори това, което изглежда горчиво за нашите естествени сетива, ще бъде сладко за душите ни. Бащината дисциплина, например, може да изглежда тежка; но тя дава мирния плод на правдата, когато сме били обучени от нея (Евр. 12:11). Коригиращо библейско послание може да изглежда горчиво, но за слугата на Господа тези предупреждения са по-сладки от мед (Пс. 19:10–11).
Псалм 119 възхвалява Божието Слово, като заявява: „Колко сладки са Твоите думи на вкуса ми, по-сладки от мед на устата ми!“ (ст. 103). А Йеремия продължава темата: „Думите Ти се намериха и аз ги изядох, и Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето ми“ (Йер. 15:16).
