Коринтските светии би трябвало наистина да знаят, че „светиите ще съдят света“. Този факт е бил заявен в Стария Завет: „Древният по дни дойде, и съдът беше произнесен в полза на светиите на Всевишния, и дойде времето светиите да притежават царството“ (Дан. 7:22). Ако наистина го знаеха, нямаше да се влачат един друг в езически съдилища. Ако наистина го знаем, може би трябва да избягваме някои неща, които правим.
Както и да е, тези стихове ни разкриват гледка към изключителна власт и отговорност, в светлината на която нещата, отнасящи се до този живот, могат да бъдат наречени само „най-малките неща“. В съответствие с тази оценка е указанието, че ако такива въпроси се поставят пред светиите за съд, тези, които са най-малко ценени в църквата, трябва да разгледат случая. Такава е оценката, която Писанието дава за относителната важност на нещата от идващия век в сравнение с нещата от този век.
Съвсем очевидно е тогава, че ако един християнин има обвинение за неправедност срещу друг, той трябва да представи случая си пред светиите, а не пред света (1 Кор. 6:1). Има обаче нещо по-добро от това, както е посочено в стих 7. По-добре от всичко е кротко да понесеш злото, оставяйки Господа да се справи с него и да предизвика покаяние у извършителя. Най-лошото от всичко е да извършиш злото и да измамиш дори братята.
