Понякога се задава въпросът: Защо от служението на Словото, отправено към вярващите, се вижда толкова малък резултат в истинското благочестие и растеж в благодатта? Нека го разгледаме накратко и да започнем, като с тъга признаем, че резултатът от цялото ни служение, било то с глас или с писалка, е много малък. Да се изправим пред фактите винаги е правилно, както и да се запитаме за причината и да се опитаме да приложим лекарството.
Божи човек
Едва ли ще удовлетвори някоя измъчена съвест да ни се напомня, че живеем в дни, когато най-многото, което може да се каже за светиите като цяло, е, че те имат само „малко сила“ (Откровение 3:8); и да се прави извод, че следователно не можем да очакваме нищо повече от това, което човек вижда в момента. Веднага бихме отговорили, че такива твърдения, направени с пророческо прозрение по отношение на масата, никога не се използват правилно, ако се цитират, за да възпрепятстват упражненията на индивида или неговите желания за по-добро.
„Божи човек“, в библейската употреба на термина, е този, който се доказва като изключение от правилото, като стои за Бога и се грижи за Неговите интереси, когато масата е белязана от упадък и безразличие.
Важен въпрос
И така, нека заедно да се изправим пред въпроса: Защо толкова малък резултат в благочестието и растежа в благодатта от цялото служение? Вината ли е на служителите, на служението или на тези, към които е насочено служението? В опит да дадем отговор, можем да говорим само според нашите знания и опит; ограничени от нашия кръг от познати, който по необходимост е много малък в сравнение с големия кръг на Божията църква.
Слугата
Първо, служителите, и под този термин разбираме, както несъмнено Писанието разбира, всички, които вършат Господното дело, без значение в каква сфера може да се намира тяхното служение. Смятаме, че нито служителите, нито служението, нито тези, на които се служи, могат да бъдат освободени от вина; но ако се опитаме да разграничим, бихме поставили най-голям акцент върху служителя – включително, разбира се, автора на тази статия – доколкото никое служение, било то устно или писмено, не е вероятно да бъде с по-добър характер от канала, през който идва.
Ако някой желае доказателство за това твърдение, нека прочете 2 Коринтяни 5:18 – 7:3 и да осъзнае силата на думите на апостола. Посланикът на Христос можеше да се обърне към светски настроените коринтяни и да ги призове към пълно отделяне от света, с разширено сърце и отворена уста, защото собственият му живот на пълна отдаденост и отделяне беше такъв, че да придаде огромна тежест и сила на думите му.
Много от нас може да служат на Словото само по малки и неясни начини, но дори и така, нека се погрижим преди всичко истината да има правилното си въздействие върху нас самите, така че животът ни да илюстрира истината, която служим. Не може да се наблегне твърде много на това.
Не сме ли научили от опит, че само човек със солиден християнски характер е способен да изрича думи с истинска тежест и че такива думи са ни впечатлили много по-дълбоко от думи, белязани само от красноречие, оригиналност или интелектуална сила?
Служението
На второ място, добре е да изследваме нашето служение. Всички бихме признали свободно, че то има несъвършенства. Но в какво се състоят те? Докато признаваме, че са много, в тази статия се ограничаваме до едно, което, действайки по двоен начин, е източник на много слабост. Имаме предвид силната тенденция да се пренебрегва връзката между доктриналната и практическата страна на истината.
Може би най-добре можем да илюстрираме какво имаме предвид, като се позовем на Римляни 6 и посочим в него трите думи, които често споменаваме: „знайте“ (стихове 3, 6, 9), „считайте“ (стих 11) и „предайте“ (стихове 13, 19).
„ЗНАЙТЕ“ стои на първо място и ясно показва първостепенното значение на доктрината. Нищо не може да бъде правилно, ако не сме правилно наставлявани във великите истини на християнството. Вярващите в Рим или са знаели, или е трябвало да знаят значението и духовното значение на кръщението (стих 3), кръста (стих 6) и възкресението на Христос (стих 9). Те излагат присъдата на смъртта върху стария ни живот и въвеждането на нов, така че ние сме „живи за Бога“.
След това „СЧИТАЙТЕ“, което показва непрекъснатото действие на вярата, която приема знанието и го присвоява като отнасящо се до самия себе си, като по този начин полага основата за нови и правилно християнски преживявания в силата на Божия Дух. Духът потвърждава вярата, която приема дадената от Бога позиция, като дава преживяването, подходящо за нея.
Накрая, „ПРЕДАЙТЕ“, което показва практическото предаване на себе си на Бога, което включва пълното подчинение на собствената воля и на всичко, което човек притежава, на Божията воля. Без това предаване това няма да се поддържа, дори ако позицията е приета с вяра.
Наблягане на практиката
Сега има християни, които в служението си наблягат много на тази последна точка, призовавайки непрекъснато към предаване или посвещение, и все пак към ново посвещение, докато понякога, трябва да се опасяваме, доктрините, които лежат в основата на всичко, са замъглени или дори много несъвършено поддържани. Когато това е така, може да се получи доста резултат, но резултат, който едва ли ще удовлетвори този, който съди за нещата в светлината на това, което беше постигнато в смъртта и възкресението на Христос.
Наблягане на доктрината
От друга страна, да се набляга много на доктрината, като се пропуска или до голяма степен се замъглява ясният призив за предаване, е също толкова явен недостатък. Доктрината може да бъде най-ясно и библейски изложена и може да се добави много полезна инструкция относно вярата и опитното учение на Божия Дух, но без това предаване, слушателите все пак ще останат с много връзки с плътта и света, които не са прекъснати, и което е по-лошо, може би, без никакво упражнение по отношение на това. Те ще виждат нещата по-ясно в умовете си; това е всичко. Това, смеем да мислим, е голям недостатък в нашето служение.
Примери от Стария завет
Много е сигурно, че е необходима значителна мярка благодат и сила, за да се упражнява такова практическо служение. Все пак такива думи са необходими, защото повечето от нас бавно възприемат силата на истината, когато е представена само по абстрактен начин, докато ако е представена в конкретна форма, не можем да пропуснем нейното практическо значение. Когато Натан представи на Давид злите принципи, които бяха белязали поведението му, представяйки ги абстрактно в параболична форма, Давид слушаше и одобряваше, но все пак не успя да види практическото приложение към себе си. Тихите думи, които последваха: „Ти си човекът“, придадоха на нещото конкретна форма и сила в ума на Давид, пробиха самодоволството му и го смириха в истинско покаяние.
Заслужава да се отбележи, че старозаветните пророци са упражнявали служението си по най-личен начин. Те не само са излагали Божията воля за Израел, но са се занимавали с хората относно тяхното практическо състояние по най-изчерпателен и верен начин. Нито новозаветните апостоли и пророци са правили другояче. Посланията свидетелстват за това. Във всеки случай разкриването на истината е последвано от наставления и увещания, които прилагат истината в сърцата и в живота на светиите. Не трябва ли нашето служение да бъде оформено по този модел? Ние мислим така. Винаги ли е било така? Опасяваме се, че твърде често не е било.
Слушателите
Накрая, слушателите. Те трябва да понесат част от вината, защото притчата за сеяча се отнася както за светеца, така и за грешника. Ако служителите бяха безупречни и служението им беше всичко, което трябва да бъде, опасяваме се, че все па пак щеше да има малък резултат при мнозина. Има някои, които изглежда притежават повърхностни умове и привързаности, неспособни на много упражнения; други са толкова потопени в грижите или богатствата на този живот, или в похотите на други неща, че словото не става плодотворно в тях.
Винаги е имало такива безплодни слушатели на словото, дори когато е било представено не само в доктрина, но и на практика, и не е изненадващо, че в днешно време те са по-чести от всякога. През този двадесети век животът е станал удивително сложен и взискателен, а „нещата, които са в света“, са се умножили значително, както по брой, така и по привлекателност. „Нещата, които се виждат, са толкова много и толкова примамливи, че „нещата, които не се виждат“, лесно избледняват в умовете ни и остават на заден план, въпреки че сме християни.
Специална опасност
При някои от нас има и тази допълнителна опасност, че сме били възпитавани от духовното си детство под много здраво доктринално наставление и се оказваме свързани с други, чиято позиция е библейска. В резултат на това лесно можем да изпаднем в грешката, направена от старите евреи, и да приемем, че не е необходимо нищо повече от правилна външна позиция.
Ако попаднем в този капан, може вътрешно да разчитаме на своето потекло и положение, точно както евреите по времето на нашия Господ се хвалеха, че са деца на Авраам.
Нищо не умъртвява съвестта, упражнението и този практически отговор на истината, който произвежда плодотворност, по-ефективно от това. Нека Бог да погледне на всички нас в Своята милост и да съживи Своето дело; първо в нас, а след това чрез нас. И на Него да бъде славата.“
