Преди всичко, кои сме „ние“? В този случай думата „ние“ се отнася за сестри в Христос – тоест онези жени, които са се доверили на Исус Христос като свой Спасител.
Ако никога не сте го правили, моля, пишете на адреса в началото на това списание. Ще се радваме да ви разкажем за нашия Господ.
Тези от нас, които познават Господа, искат да Му се покоряват. (Често Го проваляме, но не искаме да го правим.) Добър начин да започнем е като се покоряваме на нашия Господ в малки неща. Матей 25 и Лука 19 предполагат, че Господ Исус няма да ни се довери много, ако не Му се покоряваме в малки неща. Покриването на главата е „малко“ само в смисъл, че е лесно да се направи. Нямаме причина да мислим, че е маловажно.
Отговорът на въпроса е: защото ни е казано да го правим.
Кой ни каза?
Господ Исус, чрез апостол Павел. Ако прочетете 1 Коринтяни 11, особено първите 16 стиха, няма да имате никакво съмнение относно това правило. Павел, пишейки под вдъхновението на Светия Дух, казва, че не трябва да се молим или пророкуваме, освен ако не покрием главите си. Братята, от друга страна, не трябва да покриват главите си в такива моменти.
А какво да кажем за пророкуването? Ясно е, че на сестрите е позволено да пророкуват – но не на събрание (църковна) среща, нито когато присъстват мъже. Не трябва да се молим на глас и на тези събирания. Вижте 1 Коринтяни 14:34-35 и 1 Тимотей 2:11-12. (Гръцките думи, преведени като „пророкувам“ и „пророчество“, не винаги означават предсказание. За да цитирам по-стар писател:
„Това е изказване, а не предсказване.“)
Правилото е ясно. Както и причината.
Защо?
Защо трябва да носим шапки или други покривала за глава, когато се молим? Това е въпрос на власт.
Ние не сме начело!
Мъжете са наша глава, а Христос е тяхна глава. Така, когато покриваме главите си, ние показваме властта на мъжете, но също и тази на Христос. Третият стих от 1 Коринтяни 11 обяснява това. (Но наистина трябва да прочетете цялата глава внимателно, за да схванете идеята.)
Покривалото за глава е символ на власт, на човешката и на Божията. Носим го
„заради ангелите“ (1 Коринтяни 11:10)
както ни е казано в стих 10. Ангелите ни наблюдават! Те наблюдават Събранието – цялата група вярващи по света. Те търсят реда, който виждат в творението. Вижте 1 Коринтяни 4:9 и 1 Петрово 1:10-12. За първи път четем за този ред в Битие 2:21-24 и 3:16. Павел се позовава на него в 1 Коринтяни 11:3, 8.
Не можем да обсъждаме главенство, власт и покривала за глава, без да говорим за дълга коса.
Трябва ли да имаме и двете?
Да. Точно както дългата коса е срам за мъжа, така и късата коса е срам за жената. Главата, която разглеждахме, го казва. Косата ни е нашата слава. Тя трябва да е дълга и трябва да е покрита, когато се молим. Въпреки че косата е като було (стих 15), тя не е покривалото, споменато в стих 5. Думата „също“ (стих 6) потвърждава това.
Това правило само за събрания ли е или включва и лична молитва?
Прочетете 1 Коринтяни 11 и 1 Тимотей 2. Молете се за това, като искате мъдрост, както съветва апостол Яков в книгата си. Сега, какво мислите?
Не е ли всичко това старомодно?
Да. Или, по-правилно, то е над модата. Ние също трябва да бъдем.
Идеята жените да бъдат „в подчинение“ (или послушни) на мъжете е непопулярна, меко казано! Но истинското християнство никога не е било популярно.
Светът го мрази.
Светът уби Господ Исус.
Не харесвам нищо, което унижава жените.
Нито аз. Бог почита определени жени. Мария, майката на нашия Господ, каза, че всички ще я наричат „благословена“. Тя обаче бързо отдаде почит на „Силния“, Който „ми е сторил велики неща“.
Случаят с друга Мария и нейната сестра Марта е интересен. Господ Исус хвали Мария, защото Го е слушала. Той леко укорява Марта, че е прекалено загрижена за домашните си задачи. Четем за това в Лука 10:38-42. Въпреки че ни е казано да бъдем усърдни в домовете си (Тит 2:5), не трябва да се разсейваме с готвене и чистене. Някои хора смятат, че християнството държи жените в кухнята, докато мъжете учат доктрина. Това не е в Писанията!
Какво казват Писанията на една сестра за домакинската работа? Казано ѝ е да „управлява“ в строго домашни въпроси (1 Тимотей 5:14). Когато чета 1 Коринтяни 10:31-33, 1 и 2 Тимотей, Тит и посланията на Петър, имам впечатлението, че трябва да работим усърдно във всякакви задачи, но само за да можем да изпълним важната задача: да почитаме нашия Господ. Трябва да се грижим за съпрузите си и да наставляваме децата си във вярата; тогава светските хора ще видят колко различни са домовете на вярващите.
Може би идеалната сестра е комбинация от Марта и Мария. Практичната Марта се появява в различна светлина в Йоан 11. И двете сестри са виновни, че казват на Господа, всъщност, че посещението Му е твърде късно – но вярата на Марта изглежда равна на тази на сестра ѝ.
Господ Исус никога не е унижавал жените като цяло, нито някоя конкретно. Апостолите също не са. Спомняте ли си жената, хваната в прелюбодеяние? Чели ли сте за Лидия и нейната молитвена среща? А какво да кажем за жената в Самария? Прочетете Йоан, глави 4 и 8 и Деяния 16.
А какво да кажем за неомъжените сестри?
Вярно е, че много библейски съвети са насочени към тези, които са женени. Това вероятно е така, защото повечето възрастни са.
Вдовиците и неомъжените жени обаче са мнозинство в някои групи днес. Тяхното поведение пред Господа не трябва да се различава от това на омъжените жени, що се отнася до почитането Му. Те също са щастливи да имат дълга коса и покривала за глава, показващи върховното главенство на техния Господ, Когото всички почитаме.
Интересно е да се отбележи, че всички жени, споменати в Писанието, са третирани като индивиди. Дори не знаем дали някои от тях са били омъжени. Някои примери са Марта, три от Мариите, Лидия и повечето от жените, споменати в посланията на Павел.
По онова време жените не са имали кариери, нали?
Някои библейски жени, като Лидия, изглежда са си изкарвали прехраната сами. Някои, макар и омъжени, са имали други важни отговорности; обърнете внимание на купувачката на имот в Притчи 31:16 и (хиляда години по-късно) Прискила в Деяния 18:24-26. (Вижте също Деяния 18:1-3, 18; Римляни 16:3; 1 Коринтяни 16:19 и 2 Тимотей 4:19.)
Прискила сигурно е била заета сестра. Тя е научила много за своя Господ – докато е правила палатки. Тя, със съпруга си, „разясни по-точно Божия път“ на Аполос – въпреки че той вече е бил „силен в Писанията“, както и усърден и наставен! Прискила също е намерила време да приеме Павел като гост. Чудя се дали тя и Акила са имали деца.
Чух, че наставлението за косата и покривалата за глава е било предназначено само за християни, живеещи в Коринт през първи век.
И аз съм чувал това. Хората, които казват това, обикновено ви казват, че е имало нещо общо с това, което неморални жени не са носили и какво са носили добродетелни жени. Християните, които казват тези неща, обикновено приемат почти всичко останало в коринтянските послания, дори забраната за дълга коса при мъжете! Това еклектично приемане обаче понякога изключва съвета в 1 Коринтяни 14:34, 35, защото някой е казал, че през първи век някои жени са били непокорни, викайки на съпрузите си (седящи отделно от съпругите си) дори по време на църковни събрания.
Всичко, което наистина знаем за апостолските времена, е в Библията. Извънбиблейските писатели през първи век са били рядкост, а техните запазени писания са още по-редки. Колко хора са можели да четат и пишат? Кой е можел да си позволи пергамент и мастило? От тях колко дори споменават християни? От тези, които го правят, колко са надеждни? Дори уважавани историци, пишещи днес, имат много малко документи, освен Библията, които могат да консултират относно практиките от първи век като цяло и още по-малко за християните в частност.
Ограничи ли апостол Павел писмото си? Каза ли, че е само за християните от Коринт? Каза ли, че е само за онова време? Не. Той каза, че е до Божията църква в Коринт с всички, които на всяко място „призовават името на нашия Господ Исус Христос“. Така започва писмото си! Прочетете 1 Коринтяни 1:1-3. Вижте също 1 Коринтяни 11:16 и 14:37, 38.
Значи е въпрос на послушание? Да, но е повече.
Това красиво разграничение между мъже и жени надхвърля задължителните покривала и такива изтъркани въпроси като „Колко дълго е дълго?“ Разделението на човечеството на две допълващи се части датира от хиляди години до зората на тази планета, когато божественият Създател раздели всички разумни същества на мъжки и женски пол. Дори тогава, в основата на вселената, Той ни искаше, Събранието, като Своя невяста. Той ни подготвя всички за деня на представянето.
