ВЪПРОС: Защо Исус каза на Мария да не Го докосва?
„Исус ѝ каза: „Не се допирай до Мен [Не Ме докосвай – KJV], защото още не съм се възнесъл при Моя Отец; но иди при братята Ми и им кажи: „Въздигам се при Моя Отец и вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.““ — Йоан 20:17 NKJV
ОТГОВОР: Мария Магдалена се беше задържала близо до гробницата на Господ Исус онази сутрин на възкресението, плачейки, след като другите жени, Петър и Йоан си бяха тръгнали. Тя обичаше Господ Исус. Той преди това беше изгонил седем демона от нея. Дълбоко благодарна, тя беше една от жените, които Му служеха със своите средства по време на Неговото служение на земята (Лука 8:1-3). Когато разпозна, че Този, когото през сълзите си беше сбъркала с градинаря, беше Исус, според Йоан 20:16, „тя се обърна и Му каза: „Равуни!“ (което значи Учителю).“ В радостта си тя с удоволствие би възобновила връзката, която имаше с Него преди Неговото разпятие.
Но това не можеше да бъде. Въпреки че Исус стоеше там жив, Той нямаше отново да ходи от място на място, вършейки добро, поучавайки, изцелявайки и хранейки тълпи, които щяха да се тълпят около Него. Тази работа Той беше завършил. Той скоро щеше да се възнесе при Отца, при Този, който Го беше изпратил в този свят и чиято воля Той беше изпълнявал винаги, докато беше тук на земята.
Тогава Той даде на Мария прекрасна задача. „Иди при Моите братя!“ Никога преди не беше наричал учениците Си „Мои братя“. Няколко нощи по-рано Той ги беше нарекъл „Мои приятели“, но сега Той се отнасяше към тях по този още по-интимен начин. Тя трябваше да бъде Негов пратеник, за да им донесе много специално послание. „Въздигам се при Моя Отец и вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.“ Неговите братя сега щяха да се радват на благословена лична връзка с Бога, Отца на нашия Господ Исус Христос.
Забележете, че Той не каза: „Въздигам се при нашия Отец и нашия Бог.“ Докато Той издигаше учениците и нас, които сме техни наследници, до тази прекрасна връзка с Бога, връзка на синове с Отец, само Той е единственият, който някога е имал тази връзка по уникален начин. Само Той е Единородният Син. Той е единственият от Своя вид. Той е несравним. Той е Бог Син! Ние сме създания. Но Той ни е удостоил с най-висока привилегия, като ни е довел до положение на синовство, където можем да викаме: „Авва, Отче“ (Римляни 8:15; Галатяни 4:6). Докато можем да наричаме Бога „Отец“, Писанието никога не ни дава свобода да наричаме Исус „Брат“ или „По-голям брат“. Той ни е издигнал до позиция, съответстваща на Неговата позиция. Нека никога не Го сваляме до нашето ниво от Неговата уникална позиция. Това би било пълна липса на правилно уважение.
„Мария Магдалена дойде и каза на учениците, че е видяла Господа и че Той ѝ е казал тези неща“ (Йоан 20:18). Тя беше привилегирована по този начин да служи на Господа, привилегия, по-голяма от това да Го докосва или да се прилепва към Него сега, когато Той беше възкръснал от мъртвите. Започваше нова ера в Божиите отношения с човека.
— Юджийн П. Ведър, младши
Исус срещна Мария Магдалена в нейната скръб, изсуши сълзите ѝ и я изпрати при учениците с послание за Неговото възкресение. Но Той не ѝ позволи да Го докосне. В Матей 28:9 другите жени Го държаха за краката. Защо тази разлика? Причината изглежда е, че в по-ранното евангелие това е залог за телесно присъствие за евреите в последния ден; защото каквито и да са последствията от еврейското неверие сега, Бог е верен. Евангелието от Йоан няма за цел тук да покаже Божиите обещания за евреите. Напротив, то усърдно откъсва учениците от еврейските мисли. Мария Магдалена е пример или тип за това. Сърцето трябва да бъде откъснато от Неговото телесно присъствие.
„Не ме докосвай; защото още не съм се възнесъл при Отца Си“ (Йоан 20:17 KJV).
Християнинът притежава Христос на небето. Както казва апостолът, дори и да бяхме познали Христос по плът,
„отсега нататък не Го познаваме вече“ (2 Коринтяни 5:16).
Кръстът, както го познаваме, затваря всяка връзка дори с Него в този свят, въпреки че е същият Христос. Йоан ни показва, в Мария Магдалена, противопоставена на жените от Галилея, разликата между християнина и евреина. Не е външно присъствие на земята, а по-голяма близост поради силата на Светия Дух. — Уилям Кели, Евангелието от Йоан
