Защо дори апостолите трябва да четат книги и да изучават Писанието

„Донеси кожуха, който оставих в Троада у Карп, когато дойдеш, и книгите, а особено пергаментите.“ (2 Тимотей 4:13)

Коментирайки 2 Тимотей 4:13 в проповед, озаглавена „Павел: Неговият кожух и Неговите книги“, Спърджън казва:

„Дори един апостол трябва да чете. ... Той е вдъхновен, но все пак иска книги! Той проповядва поне тридесет години, но все пак иска книги! Той е видял Господа, но все пак иска книги! Той е имал по-широк опит от повечето хора, но все пак иска книги! Той е бил грабнат до третото небе и е чул неща, които не е позволено на човек да изрече, но все пак иска книги! Той е написал по-голямата част от Новия Завет, но все пак иска книги! Апостолът казва на Тимотей и така казва на всеки проповедник: „ПОСВЕТИ СЕ НА ЧЕТЕНЕТО.“

„Човекът, който никога не чете, никога няма да бъде четен; този, който никога не цитира, никога няма да бъде цитиран. Този, който няма да използва мислите на чужди мозъци, доказва, че няма собствени мозъци.

„Братя, това, което е вярно за служителите, е вярно за всички наши хора. ВИЕ трябва да четете. ... Ние сме напълно убедени, че най-добрият начин да прекарвате свободното си време е да четете или да се молите. Можете да получите много наставления от книги, които след това можете да използвате като истинско оръжие в службата на вашия Господ и Учител. Павел вика: „Донесете книгите“ – присъединете се към вика.

„Втората ни забележка е, че апостолът не се срамува да признае, че чете. Той пише на младия си син Тимотей. Сега, някои стари проповедници никога не обичат да казват нещо, което ще разкрие тайните им на младите. Те предполагат, че трябва да приемат много достоен вид и да правят мистерия от проповедите си; но всичко това е чуждо на духа на истинността. Павел иска книги и не се срамува да каже на Тимотей, че ги иска; и Тимотей може да отиде и да каже на Тихик и Тит, ако иска – Павел не го е грижа.

„Павел тук е картина на трудолюбие. Той е в затвора; не може да проповядва: Какво ще прави? Тъй като не може да проповядва, ще чете. Както четем за рибарите от древността и техните лодки. Рибарите бяха излезли от тях. Какво правеха? Кърпеха мрежите си. Така че, ако провидението ви е сложило на болнично легло и не можете да преподавате на класа си – ако не можете да работите за Бога публично, кърпете мрежите си чрез четене. Ако едно занимание ви е отнето, вземете друго и нека книгите на апостола ви прочетат урок по трудолюбие.

„Той казва: „но особено пергаментите.“ Мисля, че книгите са били латински и гръцки произведения, но пергаментите са били ориенталски; и вероятно те са били пергаментите на Светото писание; или също толкова вероятно, те са били негови собствени пергаменти, на които са били написани оригиналите на неговите писма, които стоят в нашата Библия като Посланията до Ефесяни, Филипяни, Колосяни и така нататък. Сега, трябва да бъде

„Особено пергаментите“ с цялото ни четене; нека бъде особено Библията.

„Не придавате ли никакво значение на този съвет? Този съвет е по-необходим в Англия сега, отколкото почти по всяко друго време, защото броят на хората, които четат Библията, вярвам, става все по-малък всеки ден. Хората четат възгледите на своите деноминации, както са изложени в периодичните издания; те четат възгледите на своя водач, както са изложени в неговите проповеди или неговите произведения, но Книгата, добрата стара Книга, божественият извор, от който извира цялото откровение – това твърде често се оставя.

„Можете да ходите до човешки локви, докато не изоставите ясния кристален поток, който тече от Божия престол. Четете книгите по всякакъв начин, но особено пергаментите. Изследвайте човешката литература, ако искате, но особено стойте твърдо до тази Книга, която е безпогрешна, откровението на нашия Господ и Спасител Исус Христос“ (Чарлз Спърджън, Metropolitan Tabernacle Pulpit, том 9, 1863 г.).″n}