ВЪПРОС: Кое Писание, ако има такова, подкрепя общоприетото учение, че Мария, майката на Исус, е била вдовица, когато Исус е бил разпнат? Това ли е причината Господ да я повери на Своя възлюбен ученик Йоан; и ако е така, какъв урок научаваме от това?
ОТГОВОР:Преди всичко, нека заявя ясно, че няма пасаж от Писанието, който изрично да ни казва нещо за Йосиф, съпруга на Мария, след разказа в Лука 2:41-51. Там е записано, че Йосиф и Мария взели 12-годишния Исус със себе си на Пасхалния празник в Йерусалим и Го търсили, когато не Го намерили сред компанията, връщаща се към Назарет след празника.
В Матей 13:53-58 намираме Господ Исус по време на служението Си в Галилея, посещаващ родния Си град Назарет и изправен пред отхвърляне там. Хората Го наричали „синът на дърводелеца“ (NKJV). В паралелния пасаж в Марк 6:1-6 Той е наречен „дърводелецът, Синът на Мария“. Мария и Неговите четирима братя и сестри са споменати като „тук с нас“, но няма такова споменаване на Йосиф. (Помнете, братята и сестрите всъщност са Негови полубратя и полусестри, защото Исус е Синът на Бога, докато тези са били деца на Йосиф и Мария.) Обикновено се приема от тези пасажи, че някъде след споменаването в Лука 2 и 18 години по-късно, когато Исус започва Своето публично служение на 30-годишна възраст, Йосиф е починал и Исус, като най-голям син, е продължил да развива бизнеса на Йосиф като дърводелец.
По-рано, в Марк 3:31-35 и Матей 12:46-50, Неговите братя и майка дошли и Го викали; няма споменаване на Неговия баща. Защо Мария би дошла със синовете си, ако съпругът ѝ все още беше жив? Не би ли дошла с Йосиф, както в Лука 2? Отново в Деяния 1:14, след възкресението на Исус, намираме Мария и братята на Исус, споменати в компанията на 11-те останали ученици. Това, между другото, е последното споменаване на Мария в Библията. Аз твърдо вярвам, че ако Йосиф все още беше жив по това време, той също би бил там. Докато Исус активно се занимаваше със служение, Неговите братя, както ни е казано в Йоан 7:5, не вярваха в Него. Въпреки това, след Неговото възкресение, в Деяния 1, те са представени като вярващи.
От това можем да видим защо Исус, когато беше на кръста, повери майка Си на Своя възлюбен ученик Йоан. И Мария, и Йоан бяха там на кръста. Тук и многократно на други места в своето евангелие Йоан се наричаше „ученикът, когото Исус обичаше“ (Йоан 19:26). Виждаме неговата привързаност към Господа, когато той се облегна на Неговата гръд в Йоан 13, и когато той изтича до гробницата в Йоан 20. Защо Господ Исус трябваше да повери Своята скъпа овдовяла майка на Своите невярващи подигравателни полубратя, които не бяха там на кръста с Неговата майка? Не, този ученик, който наистина обичаше Исус, беше там и можеше да му бъде поверена грижата за Неговата майка, която Исус обичаше с най-нежна любов. Йоан се доказа достоен за това доверие: „От този час ученикът я взе в своя дом“ (19:27).
Урок, който научаваме от това, е, че нашите духовни взаимоотношения са дори по-дълбоки от нашите естествени връзки. „Собствените хора“ на Исус – роднини, може би дори включително тези братя – „излязоха да Го хванат, защото казаха: „Той е извън ума Си““ (Марк 3:21). Йоан беше последовател, верен последовател, който обичаше Господа. Господ му повери голяма отговорност, защото не знаем колко още години е живяла Мария. Всички тези пасажи показват, че Мария очевидно е била вдовица, защото ако Йосиф все още беше жив, той би бил отговорен за грижата за съпругата си. Също така, като благочестива жена, каквато беше Мария, тя не би действала независимо от него, а заедно със синовете си.
Нашите естествени връзки са ни дадени от Бога. Като деца трябва да се подчиняваме на родителите си и през целия си живот трябва да почитаме баща и майка, както виждаме в Ефесяни 6, но нашата вярност към Господа трябва да надхвърля тези естествени връзки. Като християни ние сме членове на тялото Христово, с други думи, членове и един на друг, като Христос е нашата възвишена Глава на небето (виж 1 Коринтяни 12). Това е по-тясна връзка от естествените, човешки връзки на семейство, племе или нация. Не можем да бъдем Христови ученици, освен ако любовта ни към тези, с които сме свързани по естествени връзки, не е като омраза в сравнение, както ни показват думите на нашия Господ Исус в Лука 14:26-27. Внимавайте обаче да не разберете погрешно какво е имал предвид Господ, когато е използвал думата „мразя“ тук. Той не ни е учил да мразим роднините си. По-скоро трябва да Го обичаме много повече. Дори Го намираме да ни казва на друго място да обичаме враговете си и да правим добро на тези, които ни мразят (Матей 5:44), но Той трябва да бъде пръв в нашите привързаности. Това е жизненоважният урок в поверяването от Господа на грижата за Неговата майка на Неговия възлюбен ученик, а не на невярващ член на семейството.
