Скъпи светии,
Предполагам, че простият отговор е, че само благословеният Бог има правото да включва книги в Своето свято Слово. Тези книги, за които питате, не са вдъхновени книги. Интересното е, че те не са били признати за вдъхновени от еврейските равини. В тях има и много противоречия. Господ Исус никога не е цитирал от нея, нито пък някой новозаветен писател. Те може да имат някакво морално учение или историческа стойност, но не са вдъхновени.
Разбирам как се прокрадва объркване, когато човек чуе за определени книги, които са включени в някои версии (така наречените християнски среди), а не в други.
С Божията помощ бих искал да предложа следното:
Тази конкретна книга „Сирах“ е написана на иврит между 200 и 175 г. пр.н.е. от Исус, син на Елеазар, син на Сирах, и е преведена на гръцки някъде след 132 г. пр.н.е. от внука на автора.
Тази книга е въведена, и цитирам, „прилагайки умение“; за разлика от това, Божието слово е вдъхновено от Бога и е изговорено и записано под силата на Светия Дух (2 Петър 1:21).
Има много противоречия между „Сирах“ и Библията. Например,
„По-добро е злото на мъж, отколкото жена, която върши добро; жената е тази, която носи срам и позор“ (Сирах 42:14).
„От жената дойде началото на греха, и чрез нея всички умираме“ (Сирах 25:24).
Сравнете тези с Римляни 5:12. И накрая,
„Както водата гаси пламтящ огън, така милостинята изкупва греха“ (Сирах 3:30).
Сравнете с Ефесяни 2:8,9.
Някои предполагат, че писанията на Сирах са богати на морален живот и по този начин го сравняват с Притчите. Опасно е да се твърди вдъхновение за книга, защото тя има голяма морална стойност. Всички фалшиви религии проповядват и имат писания за добър морал.
И накрая, предлагам, че когато Сирах е написан, някои са се позовавали на неговите писания като на историк, а в някои случаи на неговите морални писания, но в никакъв случай като на книга, вдъхновена от Бога. В Исус Навин 10:13 четем за книгата на Яшер не като божествено вдъхновена, а като историческа препратка, за да покаже чудните Божии дела.
