Направихте ли новогодишни обещания в началото на тази година? Спазили ли сте някое от тях? Има вероятност решението ви за диета и упражнения да е изчезнало преди месеци. Ами решението ви да прочетете Библията за една година? Обезсърчени ли сте поради липсата на дисциплина? Може би не ви е грижа за миналите провали, защото в момента се борите с голям провал в живота си – провал, много по-сериозен от нарушено новогодишно обещание.
Провалили ли сте се пред Господа по начин, който смятате за непростим? Измъчва ли ви чувство за вина в резултат на това? Отчайвате ли се някога да живеете живот, който е угоден на Бога? Чувствате ли, че няма начин някога да бъдете полезни в бъдеща служба за нашия Господ? Е, надявайте се, защото вашият провал не е окончателен! Дори сериозен провал в християнския живот не трябва да бъде точката, от която няма връщане. Провалът никога не може да бъде оправдан, но може да бъде възможност за увеличаване на Божията любов и благодат.
Господ знае, че сме слаби и склонни към провали, и Той милостиво осигурява възстановяване за покаялия се вярващ (Псалм 103:8-14). Бог има чудесен начин да събере парчетата и да направи нещо красиво от живота на един сломен християнин. Има много библейски примери, където провалът в живота на вярващия не е бил краят на ефективността за Бога. Много може да се напише за провалите в живота на Авраам, Моисей, Давид, Илия, Йона и други старозаветни герои. Но нека разгледаме само два примера от Новия завет – Петър и Марк.
Провалът на Петър
Една от най-познатите истории в живота на апостол Петър е неговото отричане от Господ Исус (Лука 22:56-62). Чудим се как Петър е могъл да направи такова нещо. Но щяхме ли да бъдем по-верни при подобни обстоятелства? В нощта на Тайната вечеря Петър беше толкова уверен във вярата си, че заяви: „Дори всички да отпаднат, аз няма да отпадна.“ Господ Исус отговори: „Казвам ти, Петре, преди петелът да пропее тази нощ, ти три пъти ще отречеш, че Ме познаваш.“ И Петър необмислено отговори: „Дори да трябва да умра с Теб, никога няма да се отрека от Теб“ (Марк 14:27-31 NIV).
Само няколко часа по-късно предсказанието на Исус се сбъдна. Петър заяви три пъти: „Не познавам Този Човек, за когото говорите“ (Марк 14:71). Можете ли да си представите вината на Петър, когато изведнъж петелът пропя, а Исус, сега пленник, го погледна право в очите, натъжен. Докато Петър излизаше от двора и плачеше горчиво, той сигурно е мислил, че провалът му е окончателен. В крайна сметка той не само отрече да е един от приятелите на Господа, но се закле, че дори не Го познава! Когато Исус беше отведен на съд и разпъване, Петър вероятно е мислил, че всяка възможност да изрази разкаянието си и да поиска прошка от Господа е изчезнала завинаги.
Възстановяването на Петър
Но провалът на Петър не беше окончателен. В Своята благодат Господ имаше велики планове за Петър. На закуската за възстановяване край Галилейското езеро Петър беше специален обект на Исусовата любов. Господ знаеше всичко за мислите и чувствата на вина на Петър и знаеше точно как нежно да го възстанови с техника на въпроси и отговори, записана в Йоан 21:15-17. Нежното възстановяване на Петър от нашия Господ беше изпълнение на чудесния месиански пасаж на Исая:
Пречупена тръстика няма да строши и димящ фитил няма да угаси (Исая 42:3).
Често е посочвано, че Исус е използвал две различни добре познати гръцки думи за любов в тази сесия с въпроси и отговори, когато е попитал Петър: „Обичаш ли Ме?“ Гръцката дума филео се отнася до „нежна привързаност“, а думата агапао се отнася до любов, която включва „доброволно самоотричане в името на любимия човек“. Господ е използвал агапао в първия и втория Си въпрос към Петър, и филео третия път. Но Петър е отговорил с филео и трите пъти. Най-вероятно Господ е говорил на Петър на арамейски, който няма паралелни думи и нюанси за тези две гръцки думи за „любов“. Въпреки това, под вдъхновението на Светия Дух, Йоан (който е присъствал на разговора) е използвал тези специфични гръцки думи, за да предаде точно същността на възстановителния разговор на нашия Господ с Петър.
След неотдавнашния си опит на дръзко изявление и последващ провал, Петър вероятно е бил твърде засрамен да изповяда агапао любов (любов, която включва доброволна саможертва) към Господа. Но Господ все още имаше планове за него. Като съвършен съветник, Исус каза на Петър, че провалът му не е окончателен, и Петър продължи да бъде силно използван от Бога! Любовта му към Исус доведе до саможертвена служба до края на живота му – дори до затвор и смърт като мъченик. Ако Господ прости и възстанови Петър, няма ли да направи същото и за нас? Бог ни учи на този чудесен урок, като записва провала и възстановяването на Петър в Своето Слово.
Провалът на Марк
Марк не е бил апостол, но ясно е бил свързан с апостолите от най-ранните дни на християнството. Много е възможно младият човек, който избягал в нощта на ареста на Исус, да е бил Марк (Марк 14:51-52). Ранните вярващи са се събирали в къщата на Мария, майката на Марк. Петър отишъл там, когато бил чудотворно освободен от затвора (Деяния 12). В 1 Петър 5:13 Петър нарича Марк свой син във вярата. Дали Петър е довел Марк до вяра в Христос не е известно, но със сигурност е имало духовна връзка баща/син между тях.
Апостол Варнава е бил братовчед на Марк (Колосяни 4:10), и именно чрез Варнава Марк е бил представен на Павел. Варнава и Павел дошли в Йерусалим от Антиохия, за да донесат дар за облекчение на църквата в Юдея поради широко разпространен глад (Деяния 11:27-30). Когато Варнава и Павел се върнали в Антиохия, Марк отишъл с тях. Така той бил на правилното място в правилното време, когато Павел и Варнава започнали първото си мисионерско пътуване. Марк се присъединил към тях и участвал в тяхното служение на остров Кипър (Деяния 12:25-13:5).
Но когато мисионерският екип бил готов да замине за вътрешността на Мала Азия, Марк се върнал у дома в Йерусалим (Деяния 13:13). Защо? Не знаем със сигурност. Може би му е липсвал домът. Може би е бил физически болен от някакъв „азиатски грип“! Може би не му е харесвала суровостта на мисионерските пътувания – в края на краищата, предстоящият маршрут включвал пресичане на сурови, пълни с разбойници планини. Може би не му е харесвала фината промяна в ръководството от братовчед му Варнава към по-младия мъж, Павел. Може би Марк е имал някои теологични различия с Павел.
Във всеки случай, Марк не изпълни ангажимента си към Господа и към мисионерския екип. Що се отнася до Павел, този провал дисквалифицира Марк от второто мисионерско пътуване (Деяния 15:38). Павел и Варнава не се съгласиха толкова силно относно вземането на Марк, че се разделиха. Павел замина със Сила за Мала Азия, докато Варнава взе Марк със себе си в Кипър. Фактът, че два мисионерски екипа произлязоха от предишното дезертьорство на Марк, не оправдава провала на Марк, но показва, че Бог може да използва нашите провали, за да осъществи Своите цели.
Възстановяването на Марк
Библията не ни разказва за резултатите от служението на Варнава и Марк на остров Кипър, но последващите дейности на Марк доказват, че провалът му не е бил окончателен. Господ не е отстранил Марк от християнска служба. Около десет години по-късно, когато Павел е бил под домашен арест в Рим, той е писал писма с наставления и насърчения до отделни хора и местни църкви, и ние четем, че Марк не само е бил отново в добри отношения с Павел, но е бил и ценен член на екипа му. Марк се е присъединил към другите членове на екипа в личните поздрави на Павел към Филимон (Филимон 24). Поздрави от Марк са включени и в Колосяни 4:10, и Павел е призовал църквата в Колос да посрещне Марк, ако дойде на посещение. Очевидно Марк е продължил да служи на Господа под ръководството на Павел, когато Павел е бил освободен от домашния си арест в Рим. Когато Павел е написал последното си писмо, по време на второто си римско затворничество, Марк е бил похвален отново. Павел е писал на Тимотей: „Вземи Марк и го доведи със себе си, защото ми е полезен в служението“ (2 Тимотей 4:11). Предишният провал на Марк е бил само временно препятствие в неговия път на вяра.
Допълнителна улика, че провалът на Марк не е бил окончателен, е фактът, че Бог го е избрал да напише една от книгите на Библията, а темата на неговото евангелие е „Христос като съвършен Слуга“. Колко чудесно е, че Бог е избрал Марк да Му служи като вдъхновен писател по тази велика тема! Необходимо ли е още доказателство, че Бог е способен да събере счупените парчета в живота на вярващ, който се е провалил? Фактът, че апостол Павел не е отстранил за постоянно Марк от бъдеща християнска служба с него, е ценен урок за нас.
Насърчение за нас
Някои християни продължават да държат минали провали срещу покаяли се събратя, карайки ги да се обезсърчават и деморализират. Други християни подсъзнателно смятат тези, които са се провалили, за постоянни „второкласни“ християни поради минали грешки. Но провалът на брат или сестра в Христос не е непременно знак за постоянен недостатък в характера. Нека внимаваме да не богохулстваме срещу Божия характер, като отказваме да простим на тези, които са наистина покаяни и на които Бог е готов да прости (Ефесяни 4:32; 1 Йоан 1:9). Трябва да сме готови да им простим и да ги възстановим в общение и полезна служба.
Нека не бъдем по-строги към нашите събратя, отколкото е Бог. Възстановяването на провалил се вярващ за полезна служба е важна функция на духовните събратя. Павел пише: „Братя, ако някой бъде хванат в грях, вие, които сте духовни, го възстановете нежно“ (Галатяни 6:1). Гръцката дума за „възстановяване“ е същата дума, използвана другаде за „наместване на счупени кости“ или „закърпване на скъсани мрежи“ – ясен показател, че възстановеният вярващ ще бъде полезен за служба на Христос в бъдеще.
Бог е запазил тези инциденти от живота на Петър и Марк на страниците на Писанието и този факт трябва да бъде насърчение за всички нас. Никой християнин не може да претендира за живот без провали. Обезсърчението и съмнението могат да се натрупат, когато се провалим. Ние погрешно стигаме до заключението, че Бог е приключил с нас. Нека внимаваме да не понижаваме характера на Бога, като отказваме да вярваме, че Той ще прости нашите провали – колкото и лоши да са били те. Може да има последствия от простения провал и много библейски примери демонстрират тази истина. Но провалът не е окончателен! Животът на Петър и Марк доказва, че нищо не може да бъде по-далеч от тази истина!
