Имената на много хора са записани за нас в Римляни 16, включително някои със събрания, провеждащи се в домовете им. Всички са разглеждани благоприятно, защото главата предоставя прекрасна картина на съдийския престол на Христос, който ще се състои веднага след Грабването, което ще ни доведе в благословеното присъствие на Господа.
Тази глава започва с думите: „Препоръчвам ви Фива, нашата сестра, която е служителка на църквата в Кенхрея“ (Рим. 16:1). Забележете, че първо се споменава сестра. Нейният характер и дела бяха похвални. След това Прискила е назована преди съпруга си Акила. Винаги когато тази двойка е видяна на външно отговорно място, Акила е назован първи. Колко често „първите ще бъдат последни, а последните – първи“. Подобно, по-неизвестни светци, чиято любов към Господа е била истинска и плодотворна, често ще имат по-пълна награда от тези с големи публични способности. И Прискила, и Акила рискуваха живота си заради Павел. Акила без съмнение е получил сила и насърчение от своята предана съпруга. Мария е отбелязана като много трудеща се (ст. 6). Трифена и Трифоса вероятно са били сестри по плът, които са се трудили заедно в Господа. Възлюбената Персида „много се труди в Господа“ (ст. 12). Всичко това е прекрасно насърчение за онези, които са доволни просто да се стремят да угодят на Господа в неизвестност, без признание от други.
„Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, винаги изобилстващи в Господното дело, знаейки, че трудът ви не е напразен в Господа“ (1 Кор. 15:58). „И каквото и да правите, правете го от сърце, като за Господа, а не за човеци, знаейки, че от Господа ще получите наградата на наследството; защото служите на Господ Христос“ (Кол. 3:23–24).
