Един етиопец, с голяма светска власт, пътуваше през пустинята; той беше ходил да се поклони в Божия град. Ако нещо можеше да се направи, в който и да е град, за да подобри духовното му състояние, Йерусалим беше мястото. Все още той не знаеше за мъртвото си състояние. Четейки Божието Слово, където пророк Исая описва обожаемия Заместник, той прочете тези думи: „Като овца беше доведен на клане; и както агне пред стригачите си е безмълвно, така Той не отвори устата Си. От затвор и от съд беше взет… защото беше отсечен от земята на живите“ (Исая 53:7–8). В този момент Божият Дух изпрати Своя слуга Филип да донесе радост на неговата тревожна и смутена душа.
Филип отвори устата си и от Исая 53 му проповядваше Исус. Божиите мъже в онези дни бяха известни с това, че ясно показваха, че ако Христос умря за всички, тогава всички бяха мъртви. Етиопецът можеше да не е по-добре от това, че е ходил в Йерусалим – как би могъл да бъде? Какво можеха да направят религиозните доктори за мъртвец? Или какво дори можеше да направи законът за мъртвец? Смъртта на Христос беше показала, че случаят на човека е извън обсега на всичко, освен безграничната благодат. И какво беше направил Бог в безгранична благодат за мъртвия, изгубен човек? Той беше дал Своя Син да умре за него – да заеме неговото място в смъртта – за да може Той да бъде Първородният от мъртвите. За да може Той да възкръсне от мъртвите и да бъде началото на ново творение, в което смъртта и грехът вече няма да съществуват.
Да, Божиите мъже в онези дни не проповядваха смъртта на Христос за подобрението на човека, а като смъртта на човека пред Бога; и възкресението на Христос като живота, и единствения живот на всеки вярващ в Христос.
