В този текст фразата „щях да се отчая“ е в курсив, за да покаже, че е добавена от преводачите; те са направили това, за да покажат силата на стиха. Този израз е от New King James Version; King James Version и някои други преводи изразяват подобна мисъл. Може би Новият превод на Джон Дарби предава най-голямо чувство на емоция, като оставя стиха като незавършено изречение: „Ако не бях повярвал да видя добротата на Йехова в земята на живите…!“ Сякаш псалмистът едва ли може да си представи изхода. „Ако не бях повярвал в добротата на Йехова – о! Какво тогава?“
Докато стоим на прага, който ни води от старата година към новата, може би много неща в този стих резонират с нас. Може би много пъти през изминалата година започнахме да губим сърце. Или може би предстоящата година има много малко обнадеждаващи перспективи и затова дори днес губим сърце, докато гледаме напред. Давид псалмистът е стоял там, където стоим ние. Той е разбрал, че ако една последна опора е била премахната, той също би се отчаял. Но той е видял и непоколебимата сила на тази последна опора, която е вярата в добротата на Господа.
Освен това, той имаше вяра, че ще види добротата на Господа. Това е начин на мислене, който изисква бдителност, но винаги е възнаграден. Ако сме предразположени да забелязваме трудностите по пътя, лесно ще ги открием – и с тях, отчаянието. Но ако очакваме да видим Божията доброта, скоро ще започнем да разпознаваме Неговата добра ръка във всяка ситуация. Неговата благодат изобилства, и Неговата доброта и милост ни следват през всички дни на живота ни. Нека влезем в новата година като тези, които ще свидетелстват за Божията доброта в земята на живите.
