Спомням си, че един човек веднъж каза, че не харесва думата благодат; той смяташе, че думата любов означава същото и е много по-добра. Това е грешка; благодатта отива много по-далеч от любовта. Човек обича това, което смята, че по някакъв начин е достойно за любов, и той мисли, че Бог е същият като него, и затова, казва той, „Трябва да се обърна към Бога някой ден и да се опитам да бъда достоен за Неговата любов; и тогава Той ще ме обича.“ Но Божията благодат е точно обратното на тази човешка мисъл. Не знам нищо подобно на нея в целия свят.
„Какво е благодат?“ казах аз онзи ден. „Милост“ беше отговорът. Е, вярно е, че Божията любов и Божията милост са и двете много, много чудесни: „Бог, Който е богат на милост, поради голямата Си любов, с която ни възлюби, дори когато бяхме мъртви в престъпления.“ И милостта, и любовта на Бога са така в благодатта; тоест, в чиста незаслужена благосклонност. И все пак тази Божия благодат отива по-далеч, да, далеч отвъд обхвата на всяка човешка мисъл.
Да предположим, че един престъпник стои осъден пред съдията. Милостта би била голямо нещо, показано на такъв човек, но ако беше възможно в сърцето на човешки съдия да обича такъв човек, толкова напълно безполезен и незаслужаващ, това наистина би било чудо. Но какво би си помислил той, ако съдията толкова обичаше бедния виновен, че да се постави наистина на мястото на затворника; да понесе пълното наказание за всичките му престъпления; и след това да го вземе в собствената си къща, правейки го партньор със себе си и да каже: „докато живея, всичко, което имам, е твое“? Ах! Кажете ми къде сред студенокръвните синове на хората, къде някога е била показана благодат като тази? Не! Не! Славата на тази благодат принадлежи само на моя Бог. О, как да разкажа за Неговата чудна благодат!
