Това, което радва Бога, е търпеливото понасяне на страдание, което се издържа за добро и действа с „съвест към Бога“. Нищо не ни е по-трудно естествено от това. Колко възмутени се чувстваме, когато нашето добро дело само ни носи проблеми!
Какво ще ни помогне в това? Две неща. Първо, примерът на Христос. Второ, Неговата изкупителна жертва и нейните резултати.
Никой никога не е вършил добро като Господ Исус. Никой никога не е бил толкова погрешно съден, хулен и преследван като Него. Освен това, Той не е извършил грях, никаква измама никога не е била в устата Му. Нямаше нищо в Него или в живота Му, което да оправдае най-малката клевета, хвърлена върху Него. И все пак никой не е страдал като Него, и никой никога не е понасял страданието с такава кротост и съвършенство. Той изпълни словото на Исая: „Той беше угнетен и Той беше измъчван, но не отвори устата Си“ (Исая 53:7). Във всичко това Той беше пример за нас, защото сме призовани по Неговия път и да следваме Неговите стъпки. Размишлението за Христос в цялата слава на Неговото съвършенство не може да не окаже влияние върху нас, като съобразява нашите мисли и пътища с Неговите. Ако сме призовани да страдаме, ние също ще се предадем на Този, Който съди праведно, вместо да се опитваме да си отмъстим.
И все пак, ние не сме като Него, защото ние имаме грехове, а Той нямаше. Затова се нуждаехме от изкупителната жертва, за която говори стих 24. Този, Който не извърши грях, „понесе нашите грехове в собственото Си тяло на дървото.“ Това е нещо изцяло отвъд нас. Тук не можем да следваме Неговите стъпки.
