Апостол Петър пише това писмо до вярващи, които живеят във враждебен свят – враждебен към тези, които желаят да живеят за Христос.
Въпреки че са разпръснати из региона, Петър иска те да осъзнаят своето положение в Христос. Той ги нарича поклонници, което означава тези, които не принадлежат, които само преминават, които не са у дома, а са в чужда земя. Той искаше те да осъзнаят факта, че тяхното „гражданство е на небето“ (Фил. 3:20), и че това гражданство трябва да бъде на първо място. Те може да са граждани на Римската империя, но те всъщност са Божии поклонници, духовни чужденци, търсещи „град, който има основи, чийто строител и създател е Бог“ (Евр. 11:10). Това означава, че тяхното земно гражданство е второстепенно. Те трябваше да се виждат като временно живеещи в чужда среда (срв. 1 Пет. 2:11–12).
Петър не им казва да се оттеглят от света, в манастир, изолирани от враждебния свят, в който живеят. Вместо това, неговото желание беше да ги изолира с учението, което ще ги укрепи и засили да се противопоставят на дявола (5:7), и „да бъдете винаги готови да дадете отговор на всеки, който ви пита за причината за надеждата, която е във вас, с кротост и страх“ (3:15). Вярващият днес постоянно плува срещу течението на този свят. Ако изгубим от поглед нашето положение в този свят, ще бъдем обезсърчени. Трябва да държим очите си върху небесната надежда, виждайки я отдалеч, прегръщайки я и изповядвайки, че сме „странници и поклонници на земята“ (Евр. 11:13).
