Посланието до Евреите е книга на превъзходства, противопоставяща Господ Исус Христос на всичко, което е било преди или ще дойде след това. Посланието започва с величието на Неговата Личност. Той е по-велик от пророците и ангелите. Той е израз на Божията „същност“ или „представяне на Неговата природа“ (Евр. 1:3 НАСБ). Това означава, че в Своето същностно битие Той е от същата природа или същност като Бога.
Той е Създателят на „световете“ или „вселената“. Има три пасажа в Новия завет, където е разкрита Неговата божествена слава като Създател: Йоан 1, Колосяни 1 и Евреи 1. Той е създал „всички неща“, включително невидими ангелски същества (Кол. 1:16). „Нито едно нещо“, което е възникнало, не е станало без Него (Йоан 1:3). Той е „Наследник на всички неща“ по обещание (Пс. 2:8), но също така и по силата на факта, че Той е Създателят.
Но, чудо на чудесата, именно тази същата Личност, този Създател на вселената, е извършил „очистването на греховете“! Само Той можеше да постигне това. Греховете бяха наши, но делото на очистване беше само Негово. След като извърши това дело, Той „седна отдясно на величието във висините“. Никой обикновен човек не можеше да седне отдясно на величието във висините. Христос наистина беше и е Човек, но божествена Личност. Няма по-високо място или чест от дясната ръка на Бога, и нашият Спасител е седнал там, защото само Той е достоен. Днес нека размишляваме върху величието на Неговата Личност и какво е постигнал от наше име.
