Какво благословено нещо е да влезем в конфликта със сърца, хранени от Христос. Със сигурност можем да очакваме да бъдем победени, ако напредваме да посрещнем врага със сърца, лишени от Христос. Нека се храним с Христос днес, утре, всеки миг, за да бъдем готови при първия сигнал да се изправим и да тръгнем към победата.
Да, възлюбени, това е Личност; Христос е нашата храна – не истини, нито привилегии, а Самият Той – и Той е представен тук пред нас като храна под три различни аспекта: Пасхата, старото жито на земята и Манната.
Тази Пасха в Ханаан е същият празник, който народът е празнувал в Египет, и все пак колко много се различаваха един от друг. Там това беше народ, осъзнаващ вината си, бързащ да избяга, подслонен сред мрака и съда от кръвта на пасхалното агне. Тук това е народ, безопасно пристигнал в Ханаан, освободен от последните следи от укора на Египет – възкръснал народ, който е преминал през смъртта, но който се връща в съвършен мир към началната точка, основата на всичките си благословения, за да седне около възпоменанията на Христос, убит за тях на кръста.
Пасхата в Ханаан съответства на това, което е Господната вечеря за християнина. И забележете, тя е постоянна храна; тя няма да престане в славата. Само че вече няма да бъде спомен за смъртта на Господа, празнуван по време на Неговото отсъствие, нито ще ни е нужно нещо осезаемо, за да ни напомня за нея, защото очите ни ще видят насред престола Самия Агнец, като че ли заклан, Той – видимият център на новото творение, основано на кръста, основата и опорната точка на вечното благословение, обектът, към когото мириади от мириади се взират с обожание и всеобщо поклонение.
