1 (по Слав. 103) Благославяй, душо моя, Господа: Господи Боже мой, възвеличил си се много: С чест и с великолепие си облечен; 2 Ти който се обличаш с виделина като с дреха. И простираш небето като опона; 3 Който градиш превизиренните си селения над водите, Правиш облаците своя колесница, И ходиш на крилата на вятъра; 4 Който правиш ангелите си духове, И слугите си пламик огнен; 5 Който си основал земята на основанието й. За да се не поколебае в век века. 6 Покрил си я с бездната като с дреха: Водите застанаха върху планините: 7 От твоето запрещение побегнаха: От гласа на гръма ти се устремиха на бяг. 8 Възлязоха на планините, слязоха в доловете, На мястото което си утвърдил за тях. 9 Положил си предел който не могат да преминат, Нито да се върнат за да покрият земята. 10 Който проваждаш източници в доловете За да текат между планините: 11 Напояват всичките полски зверове: Дивите осли угасяват жаждата си: 12 При тях небесните птици превитават, И между вейките пеят. 13 Който поиш планините от превизпренните си селения: От плода на твоите дела насища се земята: 14 Който прозябаваш трева за скотовете, И зеле за потреба на человека За да изважда храна от земята, 15 И вино да весели сърдцето на человека, Елей за да осветлява лицето, И хляб да уякчава сърдцето на человека. 16 Наситиха се дърветата Господни, Кедрите Ливански които е насадил, 17 Дето птиците правят гнезда: Елхите са жилище на щърка: 18 Високите планини са на дивите кози: Каменете са на кролиците прибежище. 19 Направил е луната за времената: Слънцето познава запада си. 20 Туряш тъмнина, и става нощ: В нея ходят всите зверове дъбравни. 21 Лъвчетата рикаят за лов, И искат от Бога храната си. 22 Слънцето изгрява: събират се, И лягат в леглата си. 23 Излиза человек на делото си, И на работата си до вечер. 24 Колко са многочислени твоите дела, Господи! Всичките с мъдрост си направил: Земята е пълна с творенията ти. 25 Ето голямото и пространното море: Там има гадове безбройни, Животни малки с големи. 26 Там корабите преплават, Там Левиатанът когото си създал да играе в него. 27 Всички тези от тебе очакват Да дадеш на време храната им. 28 Даваш им: събират: Отваряш ръката си, насищат се с благост: 29 Отвръщаш лицето си: смущават се: Вземаш диханието им: умират, И връщат се в пръстта си: 30 Изпроваждаш Духа си: създават се; И подновяваш лицето на земята. 31 Да бъде славата Господня в век! Да се весели в делата си Господ, 32 Който гледа върху земята, и тя трепери: Прикасава се до горите, и димят. 33 Ще пея Господу доде съм жив: Ще песнопея Богу моему до когато съществувам. 34 Моето за него размишление ще е сладко: Аз ще се веселя в Господа. 35 Да изчезнат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благослови, душо моя, Господа. Алилуия.
1 (по Слав.104) Славословете Господа: призивайте името му: Възвещавайте в народите делата му. 2 Пейте му, песнопейте му: Говорете за всичките му чудеса. 3 Хвалете се в светото негово име: Да се весели сърдцето на онези които търсят Господа. 4 Търсете Господа и неговата сила: Търсете лицето му винаги. 5 Поменувайте чудесата му които е направил, Знаменията му, и съдбите на устата му, 6 Вие семе на Авраама, неговия раб, Синове Яковови, избрани негови: 7 Той е Господ Бог наш: Съдбите му са по всичката земя. 8 Всякога помни завета си, Словото което заповяда на тисящи родове, 9 Което завеща Аврааму, И клетвата си Исааку, 10 И утвърди го Якову за закон, Израилю за вечен завет, 11 И рече: Тебе ще дам Ханаанската земя, Дял на наследието ви. 12 Като бяха те малко на чет, Малцина, и пришелци в нея, 13 И прехождаха от народ в народ, От царство в друго племе, 14 Не остави никого да ги озлоби, И заради тях царе обличи; 15 И казваше: Да не докачите помазаните ми, И да не сторите зло на пророците ми. 16 И призва глад на земята; Строши всяко подкрепение от хляб. 17 Изпроводи пред тях человека, Иосифа, продадения като раб; 18 Комуто нозете стесниха в окови: Туриха го в железа, 19 Доде дойде неговото слово: Словото Господне го опита. 20 Проводи царът и го развърза, Управителът на народите, и освободи го. 21 Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот, 22 За да вързва князовете му по волята си, И да вразумява старейшините му. 23 Тогаз дойде Израил в Египет, И Яков се пресели в Хамовата земя. 24 И Господ нарасти людете си много, И направи ги по-силни от враговете им. 25 Превърна сърдцето им да ненавиждат людете му, Да правят коварства против рабите му. 26 Проводи Моисея своя раб, И Аарона когото избра. 27 Извършиха всред тях знаменията му И чудесата му в Хамовата земя 28 Проводи мрак и помрачи; И не упорствуваха на думите му. 29 Превърна водите им в кръв, И измори рибите им. 30 Земята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им. 31 Рече, та дойдоха песии мухи, И скнипи по всичките им предели. 32 Даде им град вместо дъжд, И огън пламенен в земята им. 33 И порази лозята им и смоковниците им, И строши дърветата в пределите им. 34 Рече, та дойдоха скакалци И прузи без чет, 35 И изпоядоха всичката трева по земята им, И изпоядоха плода на нивята им. 36 И порази всичките първородни в земята им, Начатъка на всичката им сила. 37 И изведе ги с сребро и злато; И нямаше немощен в племената им. 38 Възвесели се Египет в изхождането им; Защото техният страх бе нападнал върх него. 39 Разпростря облак да покрива людете си, И огън да им свети нощя. 40 Искаха, и донесе им препелици, И с небесен хляб ги насити. 41 Разтвори камика, и извряха води, Потекоха реки в безводните места; 42 Защото помена светото свое слово Към Авраама раба си. 43 И изведе людете си с веселие, Избраните си с радост; 44 И даде им земите на народите; И наследиха труда на племената, 45 За да пазят неговите повеления, И да съхраняват законите му. Алилуия.
1 (по Слав. 105) Алилуия. Славете Господа, защото е благ. Защото милостта му е в век. 2 Кой може да изкаже могуществото Господне, Да направи да се чуят всички негови хвали? 3 Блажени които пазят правосъдие, Които правят правда на всяко време. 4 Помни ме, Господи, в благоволението си към людете си: Посети ме с спасението си; 5 За да гледам доброто на избраните твои, За да се веселя в веселието на народа ти, За да се хваля с твоето наследие. 6 Съгрешихме ние и отците ни: Беззаконие и нечестие направихме. 7 Бащите ни в Египет не разумяха твоите чудеса: Не помнеха многото твои милости; И противиха се при морето, при червено Море. 8 Но ги спаси заради името си, За да направи голямо могуществото си. 9 И запрети на червено Море, и изсъхна; И преведе ги през бездните като през пустиня. 10 И спаси ги от ръката на ненавистника, И избави ги от ръката на неприятеля. 11 И водите покриха враговете им: Не остана ни един от тях. 12 Тогаз повярваха думите му: Пееха хвалата му. 13 Но скоро забравиха делата му: Не дочакаха съвета му; 14 Но пожелаха пожелание в пустинята, И изкусиха Бога в безводното място. 15 И даде им което искаха: Проводи обаче мършавост на душите им. 16 И в стана завидяха на Моисея, И на Аарона светия Господен. 17 Земята се отвори та погълна Датана, И покри събранието Авироново. 18 И огън изгори събранието им: Пламик опали нечестивите. 19 Направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол; 20 И промениха славата си В подобие на вол който яде трева. 21 Забрави Бога спасителя своего, Който направи велики дела в Египет, 22 чудни в Хамовата земя, Страшни в червено Море. 23 И думаше да ги изтреби, Ако Моисей избраният негов Не би застанал пред него като в пролом За да отвърне гнева му да ги не погуби. 24 Презряха още желаемата земя: Не повярваха неговото слово; 25 И пороптаха в шатрите си: Не послушаха гласа Господен. 26 За то подигна ръката си против тях За да ги свали в пустинята, 27 И да свали семето им между народите, И да ги разпръсне по разни места. 28 И прилепиха се при Ваалфегоря, И ядоха жъртви принесени на мъртвите, 29 И раздразниха Бога с делата си Толкоз щото се устреми върх тях язвата. 30 Но стана Финеес и направи съд; И язвата престана. 31 И вмени му се за правда В род и род до века. 32 И разяриха го въ водите на Мерива, И стана зле с Моисея поради тях; 33 Защото огорчиха духа му, Та говори несмислено с устните си. 34 Не изтребиха народите За които Господ им бе заповядал; 35 Но смесиха се с езичниците, И научиха се на техните дела: 36 И служиха на идолите им, Които станаха сет за тях; 37 И синовете си и дъщерите си Принесоха в жъртва на бесовете; 38 И проляха неповинна кръв, Кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожряха на Ханаанските идоли; И оскверни се земята от кръвопролития. 39 И оскверниха се с делата си, И блудуваха в деянията си. 40 За то гневът Господен се разяри върху людете му, И погнуси се от наследието си. 41 И предаде ги в ръцете на езичниците; И обладаха ги ненавистниците им; 42 И ги утесниха неприятелите им; И останаха покорени под ръката им. 43 Много пъти ги избави, Но те го разгневиха с съветите си; За то се и унижиха заради беззаконието си. 44 Но погледна в утеснението им Когато чу вика им; 45 И помена своя към тях завет, И разкая се според голямата си милост. 46 И направи ги да намерят милосердие Пред всичките които ги бяха пленили. 47 Спаси ни, Господи Боже наш, И събери ни от езичниците, За да славословим светото твое име, И да се хвалим с твоята хвала. 48 Благословен Господ Бог Израилев от века и до века; И да рекат всичките люде: Амин. Алилуия.
Псалми 104 · Псалми 105 · Псалми 106 · BG1871
Поучителна история преминава през Псалми 104, 105 и 106. Псалм 104 възхвалява Бога на мъдростта, Който е създал света; Псалм 105 възвеличава Неговата изкупителна сила и благодат. Но Псалм 106 изповядва, че Неговият народ многократно се е бунтувал срещу Него, техния Създател и Спасител. В праведност Той ги съди, изпращайки ги в плен.
Нашите Библии разделят 150-те събрани Псалми на пет раздела, или книги, и Псалм 106 завършва четвъртия. Това е доста тъжен край. Единствената надежда, намерена там, е, че Бог може отново да покаже милост и да събере Своя народ (Пс. 106:47). Но тогава идва радостта от Псалм 107! „Нека изкупените от Господа кажат така, които Той е изкупил… и събрал от земите“ (107:2–3), точно както се е молил писателят на Псалм 106.
Псалм 107 дава четири примера за избавление. Някои хора скитаха в пустинята с припадащи души, но Господ ги заведе в град (ст. 4–9). Някои издържаха окови и тежък труд заради бунта си, но Господ ги изведе от тъмнината и счупи оковите им (ст. 10–16). Други страдаха от физически неразположения заради глупавите си грехове, но Господ ги изцели чрез Своето слово (ст. 17–22). Трети пък се сблъскаха с бурни морета и бяха на края на силите си, но Господ успокои вълните и ги доведе до безопасност (ст. 23–32). Във всеки случай псалмистът заявява: „О, да благодареха човеците на Господа за Неговата благост и за Неговите чудни дела към човешките синове!“
Изкупените от Псалм 107 могат да бъдат свързани както с историята, така и с пророчеството, но със сигурност трябва да намерим урок и за себе си. Чудили ли сме се някога на Божието творение и хвалили ли сме Го за спасението – но след това сме се бунтували срещу Него? Нека викаме към Него! Ако размислим върху тези неща, ще разберем благостта на Господа.
